Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 156

— Да ти донеса ли нещо? — попита Чарли все едно беше Коледа или друг празник. Господи, наистина беше невероятно сладък на фона на картината над главата си. Всеки трябва поне веднъж да се люби под маслена картина. — Какво да е то?

— Всичко ли може да поискам? — попитах.

— Абсолютно.

— С удоволствие бих изпила едно „Белини“.

КРАЙ (почти)

Някои неща, от които се отричам:

1. Наистина леглата с балдахин не са отвратителни. Всъщност са сто процента страхотни. (Малката златна кутийка с емайлираното капаче е под възглавницата, в случай че се питате какво е станало с нея.)

2. Никога не се променяйте за добро прекалено много. Онова, което наприказвах, че никога повече няма да се кача на ЧС, е пълна глупост.

3. Джолийн вече е омъжена, макар често да забравя този факт.

4. Полицията откри откраднатото палто от чинчила в заложна къща в Горен Уест Сайд. Валентино страшно се потресе, когато му го върнах: явно никоя актриса или светско момиче не връща взетите назаем от него стойностни дрехи.

5. Мъфи продължава да е на тридесет и осем. Следващата седмица щяла да навърши тридесет и седем.

6. Джули отлага сватбата си непрекъснато — очевидно желае да се къпе възможно по-дълго в състоянието да е сгодена.

7. Вера Уанг не се оттегли от бизнеса. Благодарение на нечувана сговорчивост от страна на принцесите от Парк авеню Джули й е обещала тя да й направи роклята.

8. Лара продължава да е травматизирана от тревога дали от „Ван Клеф“ ще я поканят на следващата си разпродажба.

9. Патрик Сакстън е оставил съобщения на шест от мобилните телефони на Джаз Конесей. Тя явно не е отговорила на нито едно.

10. Чарли даде под наем замъка на приюта за неопределен период от време. Сега всички от селцето правят всевъзможни усилия да попаднат там, включително и мама, която се опитва да принуди татко да я изостави, за да се пренесе в съседство. Междувременно съм хвърлила око на страхотен апартамент в Сохо за нас двамата с Чарли.

11. Напоследък почти през цялото време получавам хипогликемия. Състоянието изглежда ще стане хронично. Горещо го препоръчвам.

КРАЙ (Този път — окончателен)

Признателност

„Тези луди, луди глезли“ нямаше да види бял свят без помощта на редица хора. Искам да благодаря на Ан Уинтур, чиято подкрепа по време на работата ми в американския „Вог“ и докато пишех тази книга, беше незаменима; на редакторите си Джонатан Бърнхам от „Маримакс букс“ и Джулиет Анан от „Викинг букс“ за талантливата им намеса и посветеност; и на Елизабет Шейнкман за това, че е такъв превъзходен литературен агент.

Имам щастието да съм пълна с приятели и познати в Ню Йорк, които винаги са подръка да отговарят на всевъзможни въпроси — от цената на ръчно тъканите чаршафи до подробностите за диетата „Дю Кап“. Изразявам огромна благодарност на доктор Стивън Виктор, Марина Ръст, Андре Балаз, Антони Тод, Бил Тансей, Саманта Грегори, Санди Голинкин, Памела Грос, Холи Петерсън, Дейвид Нето, Джули Даниелс—Янклов, Александра Котур, Лара Шрифтман, Елизабет Салцман, Стефани Уинстън Уолкоф, Кади Робинс, Миранда Брукс, Хамиш Бауелс.