Читать «Когато змията не успя» онлайн - страница 2

— Жено!

Жената вдига очи изненадана и поглежда първо към небето — освен гласът на партньора й, в градината има само един познат глас и той обикновено идва откъм небето.

— Жено, аз съм тук. Погледни надолу!

Тя се извръща и през пъстроцветните сияния на фонтана вижда Змията, свита на кълбо около ствола на съседното дърво. Минава през арката от вълшебни дъги, навежда се към Змията и й се усмихва.

— Искаш ли нещо от мен?

Удивена е, че Змията говори с човешки глас.

— Защо не искаш да вкусиш от плодовете на това дърво? Те са най-вкусните.

А жената отвръща:

— Можем да вкусим всички плодове, освен онези, които са върху дървото на познанието за добро и зло. Бог ни е забранил да ги докосваме и да ги ядем, за да не умрем.

Змията й отвръща бавно и монотонно, повтаряйки своята веднъж и завинаги заучена реплика:

— Не, няма да умрете. Но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

Змията се извива, готова да изпълзи, без да се интересува от по-нататъшния ход на събитията — защото ги знае отлично. Жената посочва плодовете на съседното дърво и казва следните изненадващи думи:

— Всеки ден вкусвам от плодовете на другите дървета, най-често от дървото на живота. И нищо не може да ме накара да посегна към дървото на познанието за добро и зло.

Змията застива от чутите думи. Шокирана е.

— Може би не чух добре… — казва тя.

Но поведението на жената не дава никакви основания за съмнения в непоколебимото й решение. Змията дълго не може да дойде на себе си и за миг изгубва дар слово. Изиграла е тази роля на три милиарда планети, но за пръв път чува подобна дързост.

Вън от равновесие, унижена и вбесена, тя прави опит да скрие потресението си, затова започва с нежен и коварен глас, присъщ само на нея:

— Уверявам те, грешиш. Погледни този румен плод. Нима може да има нещо по-приятно на вид и по-привлекателно? Впрочем, и сравнение не може да става между вида и насладата, когато го вкусиш. Нито на земята, нито на небето няма нищо по-сладко! Една хапка — и ще потънеш в море от наслади. Не ми ли вярваш? Тогава виж…

Змията откъсва плод, мигом го глътва и започва да се вие по земята, опитвайки се с трепетите на тялото да покаже колко огромно е блаженството. Жената се усмихва, но в очите й има безразличие.

— Забавна си — казва жената. — Но не можеш да ме убедиш. Докато не опитам от плода, аз не зная какво е добро, а значи и онова, което ти наричаш щастие, удоволствие, наслада.

Змията се разгневява и вече не може да прикрива яростта си.

— Ако не опиташ, ще те ухапя и ще ти причиня зло.

— Зло ли? Но аз не знам какво е зло, защото още не съм опитала забранения плод. Думите ти са безсмислени.

— Ти ще умреш! — крещи доведената до отчаяние Змия.

— Не, няма да умра — спокойно възразява жената. — Защото съм яла от плодовете на дървото на живота и съм получила безсмъртие. А ти яде от забранения плод и сега ще умреш.