Читать «Когато змията не успя» онлайн - страница 6

— Освен това смятам — добави Изчислителя, — че трябва да се явиш в друг образ. Влечугите не са най-привлекателната съблазън за едно човешко същество, особено жена. Даже се чудя как досега си успявал. Вероятно предходните жени са били изначално предразположени към грехопадение. Тази сигурно е от друго тесто. Трябва да си поразмърдаш пипето!

— Тъй да бъде! — отсече Господ. — Желая ти успех! Омега ме убеди: грехът трябва да бъде изконсумиран!

* * *

Дявола така и направи. Размисляйки над съветите, той реши да се представи пред жената в образа на паун с красиви пера. Нищо не можеше да се сравни с неговото оперение, с кротостта на очите му, когато се появи край забраненото дърво. Беше измислил още по-тънка хитрост за изкушението си: престори се на ранен, започна тихо да стене и капчици кръв заблестяха върху ярките цветове на перата му.

— Жено, не можеш ли да ми помогнеш? Погледни ме, умирам.

— С какво мога да ти помогна?

— Молбата ми е проста — откъсни един от онези плодове, отхапи го и капни от сока му върху раната. Не мога да го направя сам. Тези плодове имат магическа сила и церят всякакви недъзи.

Тази хитрост беше измислена от Омега. На небесата се разгоря спор, но накрая Господ призна плана за подходящ. Беше решено, че дори жената да не глътне нито капка от сока, самият факт, че е захапала плода, вече може да се смята за достатъчен и да се разглежда като неподчинение, тоест като извършен грях.

Но всичко се оказа напразно пред упорството на жената да запази своята безгреховност.

— Грешиш — рече тя на пауна. — Ранените животни не могат да бъдет изцелени с този плод. Напротив, той носи смърт. Сбъркал си го с другото дърво оттатък фонтана. Ще намажа раната ти с неговия сок.

Така и постъпи, въпреки протестите на пауна — леко го намаза и стана чудото на изцелението. Преди да отлети в горската пустош и да излее своята злоба, Дявола трябваше поне да благодари.

Дявола измисляше какви ли не хитрости, представяйки се в образа на най-красиви животни; стигна дотам, че стана дърво, цвете, даже ручей. Жената проваляше всичките му намерения и продължаваше да упорства. Накрай Дявола беше принуден да признае, че е безсилен да я изкуши. Засрамен и поруган като никога, той отново се представи на Всевишния.

— Е, как е? — попита Господ с тревога.

— Пробвах всички номера. Тази жена е от особена порода. Тия двамината ще избегнат всички проклятия и ще пребъдат във вечна благодат.

— Искаш да кажеш, че…

— Да, все още са голи и все още не съзнават това!

— Невъзможно! — гневно изкрещя Господ. — Омега ни разказа за последиците.

— Крайно мрачни, безизходни — потвърди Изчислителя. — А днес мога да добавя нови и още по-песимистични прогнози.

— Каквито ще да са! — каза Дявола. — Аз вече стигнах границата си, пробвах всички козни, всички лукавства, всички капани, каквито може да има. Нека сега опитат други — тези, дето се смятат за по-големи хитреци от Дявола!

Омега потъна в размисъл под строгия поглед на Всевишния.

— Безусловно Дявола е прав. На дадената планета всички усилия ще се окажат напразни. Няма смисъл да упорстваме.