Читать «Тюркменска приказка (Тюркменска приказка)» онлайн - страница 2

Кретало, кретало клетото теленце — изморило се, задъхало се, жално замучало:

— У-у-у! Тежите ми! Ами че аз не съм камила! Ще ви нося ей до оня камък, гдето се белее напреде ни. Стига ви толкова за голямата услуга!

Дошло теленцето до камъка и ездачите слезли от гърба му. Погледнали камъка, пък то не било камък, ами един чувал, натъпкан-претъпкан и здраво завързан.

— Види се, от тука е минал някой заплес и е загубил товара си — рекло козленцето. — Хайде да го разтворим, да видим какво има вътре. Може да е нещо за ядене.

Развързали чувала. В него — четири кожи, една от друга по-скъпи: рисова, меча, вълча, лисича.

— Ценна находка! — викнало козленцето.

— Да вземем кожите, може да ни дотрябват!

Метнали чувала на гърба на теленцето — нали то било най-яко — и си продължили пътя. Напред подскача сърцатото козленце, подире му подтичва кроткото агънце, най-отзад се тътри тромавото теленце с чувала на гърба. Ето че вече наближили планината. Сторило им се — да се пресегнеш, ще я пипнеш. А оттук започвала многогодишна гора, тъмна и опасна.

Надзърнало агънцето в гъсталака, сепнало се:

— Не-е-е-е! Страх ме е-е-е! — изблеяло то.

— У-у-у! И мене ме е страх! — измучало теленцето.

— Хе-хе-хе, страхливци! От какво ви е страх? Нали аз съм с вас? — подиграло ги козленцето.

Засрамили се агънцето и теленцето, тръгнали подир сърцатото козленце. Вървели, вървели, вървели, излезли на една полянка. А насред полянката — бяла къщурка. Отвътре се разнасяли викове и врява, песни и звън на тамбура:

Някой пеел:

Дрън, дрън, моя тамбуричке! Дзън, пригласяй ми, сестричке! Тук на пир са се събрали отбор весели другари: Рис, Мецана, Вълчо, Лиса — колко милички, добри са! Днеска всички те са братя, че е празник на гората. Ала утре в храсталака всеки знае що го чака — няма братя и другари, ще се крие кой где свари; всеки всекиго ще мрази и кожуха ще си пази. Дрън, дрън, моя тамбуричке! Дзън, пригласяй ми, сестричке…

Нашите пътешественици не разбрали добре думите на песента, чули само свирнята и врявата.

— Голяма веселба! — рекло козленцето. — Сигурно сватба. Да влезнем, да похапнем, да се повеселим и ние!

Агънцето и теленцето нямали нищо против. Отворило козленцето вратата и пътешествениците — бух вътре!

— Е-е-е, искате ли неканени гости, сватбари? — провикнало се весело козленцето и начаса гласецът му пресекнал.

Поогледали се, поогледали се тримата верни другари — що да видят! В къщурката диви зверове празник празнуват: шареният Рис комис лочи, Баба Меца халва ближе, Кумчо Вълчо кюфтета лапа, Кума Лиса на тамбура дрънка и пее…

Смръзнали се на мястото си неканените гости — разбрали на каква беда са налетели, ама връщане няма.

Пък зверовете, като ги съзрели, зарадвали се, очите им пламнали от лакомия: ето, вкусната гозбица на крака им иде! Колко хубаво ще си заговеят за празника! Намигнала Кумица Лисица на стръвните си приятели, станала от мястото си, лигите си преглътнала, мазни думи заредила:

— Молим, молим! Заповядайте при нас, скъпи гости! Добре дошли на нашата празнична веселба. Седнете, приятели, тук по-близко до огнището да се отморите. Ние ей сега ще ви нагостим, че никога вече няма да ви се прияде. Ама първом, я да ни посвирите на тамбуричка, да ни повеселите с песничка!