Читать «Словашка народна приказка (Словашка народна приказка)» онлайн - страница 5

Дал им пръстена, прибрал си жълтиците и се отпуснал на мекия стол, задремал спокойно. Готвачите радостни излезли на пръсти и отишли да изпълнят заръката му.

Дремал Рачо, дремал, ама не можал да заспи, защото влязъл кралят и нетърпеливо попитал:

— Е, врачувачо, разгада ли загадката, намери ли пръстена?

— Разбира се! — отвърнал Рачо.

— Къде е? Говори, не се бави, че щерка ми ще си изплаче очите!

— Пръстенът е в един крадец, който можем веднага да заловим… Той е с два крака и с две очи…

— А бе какво ме замайваш? — прекъснал го кралят припряно. — Ясно, че крадецът ще да е с два крака и с две очи. Ти само ми го посочи.

Рачо се усмихнал:

— Не бързай, не се гневи, твое величество, че бързо ще остарееш. Кажи ми само как го искаш? — жив или мъртъв.

— Жив! Жив! Жив! Да го подложа на мъчения за пример и устрашение на всички крадци.

— Ама крадецът не е чак толкоз виновен. Той не знае какво е извършил.

— Не! Не! По-скоро ми го доведи!

— Заповядай, кралю, да дойде придворният главен готвач!

Кралят изпляскал с ръце:

— Доведете главния готвач!

Довели го. А клетникът още не може да събере ума си. Понечил да коленичи и всичко да си изповяда. Ала Рачо го хванал за рамото, разтърсил го, смигнал му и рекъл:

— Хванете и докарайте тук ей онзи дебел пуяк, който се разхожда из птичия двор тъй гордо, сякаш, че е сторил голямо геройство.

Готвачът схванал играта. Съвзел се и изтичал навън. Подир малко се върнал със злополучния крадец под мишка. Врачувачът се изпъчил и, сочейки птицата, извикал:

— Ето го крадецът! Заповядай да го заколят и изкормят. В него ще намерите пръстена.

Кралят погледнал, погледнал — не вярва:

— Добре! Да идем в готварницата и да видим с очите си право ли говориш.

Отишли. За миг отрязали главата на клетия пуяк, за два мига го оскубали и изкормили. И ето ти на! — намерили вътре пръстена.

Кралят се усмихвал и се чудел, принцесата сияела и подскачала, а повече от всички се радвали тримата готвачи. Кралят наградил по кралски врачувача и всякак го уговарял да остане в двореца, че може пак да му потрябва неговата помощ.

Ала Рачо клател глава и си мислел: „Да не изкушавам повече късмета си. Досега вървеше наспоред с мен… Ама всичко е изменчиво на този свят — може да се обърне колелото.“ — И отказал. Прибрал си в торбата щедрата крал ска награда и дебелата книга и се запътил към родното село.

Пристигнал и първом се отбил при даскала.

— Благодаря ти, учителю, за учените съвети! Наистина, както ти каза, така и излезе: в книгата е написано всичко, що е било и що ще бъде. Мъдра книга!

— Ами че ти беше, който така говореше — отвърнал зачуденият учител.

— Мигар аз? — Е, може и тъй да е! Пък сега ще си ида дома, ще заключа книгата в раклата и вече с пръст не ще я побарам. Защото, който веднъж е усетил примката на врата си и е останал жив, втори път не ще се даде да го бесят.