Читать «Сръбска народна приказка (Сръбска народна приказка)» онлайн - страница 3

Пък когато му омръзнало вече да живее, запътил се за пъкъла. Дошъл пред портата и зачукал. Дяволът-вратар открехнал един прозорец в портата и го попитал:

— Ти кой си?

— Ами че аз съм ковачът от онова село, гдето бяхте идвали да ме водите при дядо Господ да се оправдавам, загдето бях затворил смъртта в буренцето.

Като чули това, дяволите много се изплашили. Втурнали се да затискат портата, да не би ковачът да влезе при тях, че голяма поразия може да стори. — Махай се! Няма тук място за тебе! — викнал му вратарят и тропнал прозореца, затворил го и го залостил с резето.

Запътил се тогава ковачът за рая. Чука на райските врата, а отвътре свети Петър пита:

— Ти кой си?

— Аз съм ковачът от онова село, който беше затворил смъртта в едно буренце. Та дошъл съм сега да се оправдавам пред дядо Господ.

— Върви си! Върви си! Няма тук място за тебе! — отвърнал му свети Петър.

— Моля те — казва ковачът, — позволи ми само с едно око да надзърна да видя как живеят в рая.

Открехнал свети Петър райските двери, а ковачът — хоп! — мушнал се под ръката му и влязъл. Видял наблизо една камара парцаливи дрехи. Измежду тях познал старите си гащи, що преди години бил дал на един просяк. Седнал той върху тях, а свети Петър го пъди:

— Махай се оттук, бре!

— Няма да се махна! — отвърнал упоритият ковач. Ще си остана тук, на тия мои гащи.

Видял се в чудо райският ключар. Отишъл при дядо Господ да му каже, че ковачът, който бил затворил смъртта в едно буре, насила е влязъл в рая и не ще да си иде.

— Намери — казва свети Петър — едни свои стари гащи, които бил подарил на един просяк. Сега е седнал връз тях и не мърда.

— Ти не го закачай — рекъл дядо Господ, — че той е много лют. Може голяма поразия да стори, ако се разсърди. Нека остане!

Ето тъй хитрият ковач отишъл в рая.

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2657]

Последна редакция: 2007-02-20 19:04:42