Читать «Чешка народна приказка (Чешка народна приказка)» онлайн - страница 3

„Чудеса! — помисли си Янко. — Добре стана, че можах да се избавя от носа си.“

И изведнъж му дойде на ум как може да накаже злата княгиня.

Накъса от крушите, напълни си шапката, а в шишенцето си наля вода от целебния ручей. Сетне намери пътеката, която водеше към къщи. Взе от жената на овчаря една кошничка, нареди в нея крушите, преоблече се в овчарски дрехи, сбогува се с домакините и замина.

И ето че се появи пред кралския дворец един човек с кошничка.

— Круши продавам, донесени от чужбина круши. — захвана да вика той.

Кралската прислужница изтича на улицата и купи от чудесните круши, а продавачът прибра парите и изчезна.

— Ах, какви чудесни круши. — каза княгинята, когато ги поднесоха на масата, и веднага се нахвърли върху тях.

Но изведнъж тя погледна към майка си и се развика:

Ах, какво става с Вашия нос?

— По-добре погледни своя! — отговори кралицата. — Той е стигнал до брадата ти.

Но докато кралицата да се засмее — тя видя своя нос. А той вече беше пораснал до пояса и. Заплака нейно величество, развика се.

Само на краля провървя. Жена му и дъщеря му така се нахвърлиха върху крушите, че за него остана само едничка и носът му малко порасна, но не беше толкова страшен.

Заповяда той да повикат докторите от цялото кралство да излекуват кралските носове. Почнаха да ги режат, но колкото повече ги режеха, толкова по-големи ставаха носовете.

Всичките дворцови хора тихичко се смееха, като гледаха носовете на своите господари. Особено се смееха на княгинята, която всички ненавиждаха за нейната надутост и за коварството и.

Подир няколко дни из града се разнесе слух, че е пристигнал някакъв си доктор, който можел да лекува всички болести. Той беше Янко, който се преструваше на доктор. Слухът за новия доктор дойде до двореца. Кралят заповяда веднага да му го доведат.

Янко пристигна, прегледа носовете и каза:

— Такава болест аз мога да лекувам, само че вие ще получите здраве, ако във всичко ми бъдете покорни и ме слушате.

— Ще ви слушаме, щем! — извикаха княгинята и майка и.

— Вие имате кръв гъста. Тя е много гъста. Трябва да направя тъй, че ла стане по-рядка — рече докторът.

Той взе един камшик и три дни шиба краля и кралицата. Нищичко не им даваше да хапнат. А на четвъртия ден им даде по една глътка от чудната вода, която носеше в своето шишенце. И стана чудо. Изведнъж носовете им се намалиха.

Дойде ред на княгинята.

— Твоята кръв е най-гъста, защото си много алчна — каза Янко. — Ще трябва да се лекуваш девет дни.

На осмия ден тя се измъчи толкова, че повече не можеше да изтърпи.

— Отърви ме! — молеше се тя на Янко. — Аз ще ти дам всичките си съкровища и ще се оженя за тебе.

— Кажи какви съкровища имаш? — попита я Янко.

— Ето ги — отговори княгинята. — В целия свят няма да ги намериш.

И тя отвори златната кутийка. Пред Янковите очи лъснаха свирката, кесията и коланът.

— Ето ги моите съкровища! — извика княгинята. — От кесията можеш да насипеш злато, колкото искаш, със свирката можеш да повикаш войници неброени, а опашеш ли колана — ще идеш там, където пожелаеш.