Читать «Чешка народна приказка (Чешка народна приказка)» онлайн - страница 2

Янко се оскърби и рече:

— Това не е проста пищялка, а вълшебна. Щом свирна с нея — войската ще събера, целия ви град мога да разруша. Освен туй аз имам у дома един пояс, също вълшебен. Ако го опаша, веднага ще се намеря, където пожелая. Ето какви чудни неща имам! Не вярваш ли?

През нощта, когато Янко задряма, коварната княгиня пристъпи крадешком в спалнята му, отмъкна свирката и каза на баща си какво е направила. Наду кралят свирката и цялата Янкова войска му се подчини. Кралят заповяда на войската да измъкнат Янко от леглото и да го прогонят с метлата вън от града.

Дълго се лута Янко, додето се добере до в къщи, уморен, изпокъсан. Много му беше мъчно, че неговата кесия я няма, а и свирката си изгуби, но си спомни, че му остана колана. Опаса го и каза:

— Искам веднага да се намеря в двореца на тази зла княгиня.

Така и стана. Щом като видя Янко пред себе си, княгинята се развика от страх, но изведнъж дръпна Янковия колан — и коланът остана в ръцете и.

— Ей, стражи! — извика тя.

И додето се огледа, Янко се намери в тъмницата.

— Заповядано е сутринта да те накажа — му каза пазачът на тъмницата.

— Ох, какво направих! — заплака Янко и въздъхна. — Що ми трябваше да ви се тикам в ръцете, разбойници такива, крале — мошеници!

— Не се отчайвай — каза пазачът на затвора. — Жално ми е за тебе, момче, и аз реших да те спася. В къта на твоята тъмница има един голям камък, а под него — дупка. През нея ще избягаш от тъмницата. Когато каменарят е строил затвора, той е очаквал, че може и него да запрат тук и си приготвил за всеки случай една дупка за измъкване…

Янко повдигна камъка, видя дупката и се промъкна през нея. Дълго време се лута той из подземния ход, най-сетне през една пукнатина съзря дневната светлина, отмести един камък и се измъкна. Зарадва се на спасението си, легна и заспа.

Събуди се Янко на сутринта. Измъчваше го гладът. Скита той в гората, скита, изкачи се на хълма и видя една къщурка и стадо овце. Спусна се надолу при овчаря. Жената на овчаря му даде хляб, сирене и мляко и го попита как е попаднал при тях, защото никога никой не е идвал тук от града. Янко разказа на овчаря и на неговата жена за своята злополука и добрите хора го оставиха да живее при тях.

Хубаво беше тук на Янко. Той се радваше, че е останал жив и че е свободен. Веднъж, като скиташе в гората, той се заблуди и огладня. Видя едно дърво, на което зрееха много круши. Покатери се Янко горе, накъса си круши, хубаво се наяде. Но какво е това? Гледа — носът му расте, стана дълъг и дебел, също като тояжка. Хвана го с ръка, започна да го дърпа — болеше го…

— Ама че беда. — помисли си той. — Как ще живея отсега нататък с такъв нос?

Слезе Янко от дървото и чу, че един ручей шурти, погледна — вода тече от скалата. А в туй време носът му порасна още повече. Не му даваше да пие вода. Но Янко се изхитри, подложи устата си под струята и пое водата. Щом я глътна, носът му започна да намалява. Още една глъдка, втора и носът му стана такъв, какъвто си беше по-рано.