Читать «Полска народна приказка (Полска народна приказка)» онлайн - страница 2

Събудили се едно подир друго децата, искат да идат. За вила се и замаяла Зося с какво да запуши седемте гладни гърла. Нали последния къшей хляб на стареца беше дала. И досетила се тя, че от моминската прикя е останало в сандъка още едно парче тънко ленено платно. Богатата Янина отдавна била хвърлила око на това платно. Искала да го купи, ама малко пари давала. Зося не се съгласила тогава, ала сега, като слушала хленча на гладните деца, въздъхнала и решила да го продаде. Отворила сандъка и си рекла:

„Чакай да го премеря колко лакти е!“

Почнала да мери платното. Мери го, мери, а то не се свършва — изтича от сандъка като млечен ручей, застлало половината стая.

Повикала децата да и помагат. Дошли и те. Мерят, мерят, мерят — не могат да го измерят. Накамарило се платното до потона, няма вече къде да се седне.

Слънцето към пладне отива, а платното все се развива.

Повикали децата съседките да помагат. Мерят, мерят, всички дружно. Вече половината двор с платно постлали, а то тече ли, тече от сандъка.

Слънцето на залез клони.

На двора станало тясно, та излезли на улицата да мерят и нагъват. И все не могат да го измерят.

По здрач, когато слънцето се скрило зад планината, най-после Зося видяла края на платното и захлопнала капака на сандъка.

Всички си отдъхнали. Свършили работата — измерили платното.

На заранта съседите натоварили на девет талиги платното и Зося го откарала в Краков. А там имало него ден новогодишен панаир. Търговците и дали много пари, защото платното било и тънко, и здраво, и снежно бяло, сякаш с ръка не пипано. Такова хубаво платно никой от тях не бия виждал дотогава.

Накупила Зося топли дрешки за децата и се върнала в село с богати армагани. Напролет построила нова къща с красива градинка отпред, а в задния двор пуснала кокошчици, прасенца и весела кравичка — да има за децата и яйчица, и месце, и топло млечице.

Заживели си във вдовишката къща, ако не богато, то в доволство; гладът през комина избягал. А Зося си останала все така работлива, на съседите помагала, приятели гощавала, странник не оставяла да отмине вратата и. Затова всички се радвали на късмета на Зося — никому не се зло видело.

Само злата Янина — като пани Лиса лукава, като пан Вълчо сита-ненаситна — от завист сън не я хващало. Блъскала си главата, мислела и никак не можела да го домисли, да разбере тя откъде у бедната вдовица се намерило толкова много ленено платно. Пък Зося си мълчи и нищичко не казва, както старецът и беше заръчал.

Така отлитнало лятото, изнизала се есента, пак захлопала зимата по заледените прозорци.

След дълго мислене и премисляне най-сетне Янина се сетила какво да прави. Отишла тя в град Краков. Купила от един аптекар разговорен прашец, що развързва езика. Като се върнала дома, разбъркала прашеца в горещо вино, виното в кана наляла, масата с шарен трапезник постлала, шунка и медени питки на трапезата сложила и пратила децата да викат съседката.

Дошла Зося, поклонила се, засмяла се — нищо лошо през ум не й минава. Седнали край трапезата двете съседки да се гощават. Разговорният прашец развързал езика на вдовицата. Тъй и тъй — разправила Зося всичко от игла до конец.