Читать «Следа» онлайн - страница 243

— Прибирам се — скочи на крака Хенри и едва не се просна в снега. — Чувствам се много уморена.

— Той е искал да те убие, за да ми отмъсти — тихо продължи Луси. — За нещо, което се случи още докато бях дете… Разбира се, доколкото може да се вярва на извратената му логика. Работата е там, че аз изобщо не го помня. Както и той едва ли помни теб… Предполагам, че в някои отношения всички ние сме само инструменти.

— Съжалявам, че изобщо се запознахме — враждебно я погледна Хенри. — Ти разби живота ми!

В очите на Луси се появиха сълзи, но тялото й остана заковано върху дънера. След известно време загреба още малко сняг и го пръсна по дървото до себе си.

— И без това винаги съм си падала по мъже — промълви Хенри и потегли по стъпките им в обратна посока. — Не знам защо изобщо се захванах… Може би от любопитство, за да видя какво е… Предполагам, че много хора ще те намерят за вълнуваща, за определен период от време… Експериментирането е нещо обикновено в света, от който идвам. Не че има някакво значение, но…

— Как се сдоби с тези синини? — попита Луси, докато крачеше след Хенри с големи крачки и ускорено дишане. — Знам, че помниш. Знам, че помниш много добре!

— О, за синините, които щракнахте на фото, ли питате, госпожице Супер ченге? — задъхано подвикна Хенри и заби щеката в снега пред себе си.

— Знам, че помниш! — извика с овлажнели очи Луси, но все пак успя да запази стабилността на гласа си.

— Той седна върху мен — отвърна Хенри и направи поредната широка крачка. — Копелето с дългата чуплива коса. Отначало го взех за жена, помислих го за жената, която чисти басейна… Няколко дни по-рано го зърнах да се мотае наоколо. Но тогава бях с температура. Взех го за някаква дебелана, която си наела да почисти басейна…

— Той почистваше ли го?

— Да. Затова си помислих, че си наела втори човек за почистването… А сега и най-интересното… — Обърна се да я погледне, на лицето й се беше изписало ново, доста странно изражение: — Онази шибана пияница, съседката ти, правеше снимки! Щракаше абсолютно всичко, което става в имота ти.

— Благодаря за информацията — кимна Луси. — Сигурна съм, че не си я споделила с Бентън, въпреки че той си губи времето в опит да ти помогне… Хубаво е, че ни казваш за евентуалното съществуване на снимки.

— Това е всичко, което помня. Как седна върху мен. Не исках да го казвам на никого… — Беше толкова задъхана, че се принуди да спре. Когато се обърна, върху бледото й лице се беше изписала жестокост: — Намирах го за смущаващо, знаеш… Не можех да си представя, че разказвам на някого за грозния и дебел малоумник, озовал се изведнъж в леглото ми. И на всичкото отгоре е седнал отгоре ми… — Обърна се и отново закрета по обратния път.

— Благодаря за информацията, Хенри. Проявяваш се като истински следовател.

— Край на тая работа! — отсече Хенри. — Напускам. Вземам първия самолет за Ел Ей! Напускам, чуваш ли?