Читать «Оттеглянето на Билсън Тупалката» онлайн - страница 12

От публиката се разнесе див вик, а после настъпи тържествена тишина. И в тишината гласът на Ъкридж отново прозвуча в ухото ми.

— Слушай, момко, този проклет Превин е избягал с цялата сума от постъпленията.

В малката всекидневна на Карлиън стрийт номер седем беше тихо и тя изглеждаше тъмна. Това се дължеше на факта, че Ъкридж беше доста едър и вземаше толкова навътре ударите на Съдбата, че когато нещо се провалеше, мрачното му настроение сякаш изпълваше стаята като мъгла. В продължение на няколко минути след завръщането ни от Одфелоус Хол никой от двама ни не проговори. Ъкридж беше изчерпал речниковия си запас по адрес на мистър Превин; що се отнася до мен, нещастието ми се струваше толкова огромно, че съчувствените ми слова дойдоха да изглеждат като подигравка.

— Току-що си спомних още нещо — глухо каза Ъкридж, като се размърда на канапето.

— Какво е то? — тихо и съчувствено попитах аз.

— Този тип Томас. Той трябваше да получи още двайсет лири.

— Не мисля, че ще си ги поиска.

— Ще си ги поиска и още как — мрачно каза Ъкридж. — Като се изключи факта, дявол да го вземе — продължи той и в гласа му внезапно се прокрадна оптимистична нотка — че не знае къде се намирам. Бях забравил това. Имахме късмет, че се изнесохме от онази зала преди да ме спипа.

— Мислиш, че Превин, когато е уговарял подробностите с мениджъра на Томас, не е споменал къде сте отседнали?

— Малко вероятно. Защо да го прави? Поради каква причина?

— Един джентълмен иска да се срещне с вас, сър — монотонно произнесе жената в напреднала възраст от вратата.

Джентълменът влезе. Беше мъжът, който беше дошъл в съблекалнята да съобщи, че Томас е на ринга; и макар че тогава не ни бяха представили един на друг, не ми трябваше слабия стон на Ъкридж, за да разбера кой е.

— Мистър Превин? — каза той. Беше енергичен мъж, с прями обноски и пряма реч.

— Не е тук — отговори Ъкридж.

— И вие ще свършите работа. Вие сте негов съдружник. Дойдох за онези двайсет лири.

Настъпи мъчително мълчание.

— Няма ги — каза Ъкридж.

— Какво няма?

— Парите, дявол да го вземе. И Превин го няма. Офейка.

Погледът на мъжа стана неприятен. Макар че светлината в стаята беше слаба, тя беше достатъчна, за да видим израза на лицето му и този израз в никакъв случай не беше любезен.

— Това не ми върши работа — каза той с металически нотки в гласа.

— Виж сега, стари друже…

— Този номер няма да мине. Искам си парите или ще извикам полицай. Хайде!

— Но, човече, бъди разумен.

— Сгреших, като не ги прибрах предварително. Сега обаче ще ги взема. Давай ги.

— Но аз ти казах, че Превин офейка!

— Наистина е офейкал — вметнах аз, като се опитах да помогна.

— Точно така, мистър — прозвуча глас откъм вратата. — Срещнах го, когато се измъкваше.