Читать «Стрихнин в супата» онлайн - страница 11

Племенникът ми не си спомня колко време е лежал така, отдаден на най-скръбни мисли. От това състояние го извадил звукът на отново отварящата се врата.

Този път на прага застанала лейди Басет. От пръв поглед се виждало, че е силно развълнувана. Освен това клатела обвинителен пръст по посока на тъжния Сирил.

— Долен подлец! — провикнала се тя. — Върнете ми книгата!

С върховно усилие на волята Сирил запазил присъствие на духа.

— Каква книга?

— Тази, която задигнахте от стаята ми!

— Нима някой е задигнал книга от стаята ви? — Сирил се плеснал по челото. — Боже мой!

— Господин Мълинър! — хладно настояла лейди Басет. — От вас се искат повече книги и по-малко бръщолевене!

Сирил вдигнал ръка.

— Знам кой ви е свил книгата — Лестър Мъм!

— Стига глупости!

— Така е, уверявам ви! Когато се запътих преди малко към стаята ви, видях го да се измъква оттам по такъв един потаен начин. Спомням си, че доста се учудих. Той спи в Стаята с часовника. Ако нахлуем при него, ще го спипаме на местопрестъплението.

Лейди Басет се замислила.

— Изключено — заявила най-сетне. — Той не е способен на такова деяние Лестър Мъм веднъж уби лъв с отварачка за консерви!

— Голям мошеник е — настоял Сирил. — Питайте, когото искате.

— Освен това е сгоден за дъщеря ми — продължила лейди Басет. — Ни това няма да е за дълго, ако думите ви излязат верни. Елате, господин Мълинър!

И двамата тръгнали по смълчания коридор. Спрели пред вратата на Стаята с часовника. Изотдолу се промъквала ивица светлина. Сирил безмълвно посочил с пръст това зловещо доказателство за среднощно четене в леглото и от погледа му не убягнало как спътницата му се вдървила и промърморила нещо на туземски диалект.

Миг след това тя рязко разтворила вратата и със скок, достоен за дебнещо зебу, се метнала върху леглото и сграбчила книгата от ръцете на Лестър Мъм.

— Така, значи! — извикала лейди Басет.

— Така, значи! — присъединил се към нея Сирил, който усетил, че няма нищо по-добро от това да върви по стъпките на тази изключителна жена.

— Я! — изненадал се Лестър Мъм. — Какво има?

— Значи, вие сте ми задигнали книгата!

— Книгата ви? Аз я взех назаем от господин Мълинър — той ще потвърди.

— Каква убедителна история! — подиграл му се Сирил. — Лейди Басет много добре знае, че забравих моя „Стрихнин“ във влака.

— Точно така — потвърдила лейди Басет. — Оправданията ви са излишни, млади момко. Хванах ви на местопрестъплението. Ще ви съобщя и още нещо интересно: ако си въобразявате, че след такова подло деяние ще се ожените за дъщеря ми Амелия, много се лъжете!

— И през ум да не ви минава! — додал Сирил.

— Ама слушайте…

— Няма какво да слушам! Хайде, господин Мълинър.

И тя напуснала стаята, следвана от племенника ми. Известно време мълчали.

— За една бройка се отърва — обадил се най-сетне Сирил.

— Кой?

— Амелия. Боже мой, като си помисля само, че можеше да се обвърже с такъв мерзавец! Представям си какво облекчение изпитвате при мисълта, че ще се омъжи за един почтен вътрешен архитект.

Лейди Басет се заковала на място. Стигнали били Стаята над рова и тя се втренчила в Сирил с вдигнати вежди.