Читать «Рицарският подвиг на Мървин» онлайн - страница 5

— Желаете лично да ги отнесете?

— Именно.

— Извинете — казала продавачката и внезапно изчезнала.

Не се бавила дълго. Мървин, който взел да крачи напред-назад из магазина, едва успял да изяде три-четири фурми и една смокиня, когато отговорничката на щанда отново се озовала сред него. Този път изразявала недвусмислено неодобрение, като херцогиня, открила гъсеница в зелената салата.

— Милорд ми даде да разбера, че не желае никакви ягоди.

— Ъ?

— Влязох в телефонна връзка с милорд и той изрично подчерта, че не е поръчвал никакви ягоди.

На Мървин му се поразхлабили коленете, но той бързо се съвзел.

— Какво го слушате! Дядката не знае какви ги плещи. Голям е зевзек. Същинско дете. Как да не иска ягоди! Сам ми заръча да му занеса. Аз съм му племенник.

Останал доволен от словото си, но то явно не му пожънало искания успех. Един бегъл поглед върху лицето на момичето стигал за подобно умозаключение. Мървин се засмял звънко, за да покаже, че е момче на място, и грабнал кошницата.

— Ха-ха! — продължил да се кикоти и хукнал навън с нещо средно между тръс и галоп.

Преди обаче да стигне големите открити простори, момичето си казало мнението по въпроса:

— И-И-И-И! И-И-И-И! И-И-И-И-И!

Не бива да забравяте, че действието се развива някъде по пладне, когато всеки млад мъж е силно изнемощял и вече е изплезил език за живителния предиобеден коктейл, от който черпи енергия. Ако е бил в нужната форма — с две набързо обърнати чашки, — той би се справил с положението, без изобщо да му мигне окото. Само би повдигнал вежди. Би свил небрежно рамене и би запалил цигара. Но при така стеклите се обстоятелства този ужасяващ писък се отразил крайно неблаготворно на нервната му система.

Херцогинята се била окопитила и вече крещяла „Дръжте крадеца!“, а Мървин, крайно неблагоразумно, вместо да запази самообладание и да скочи небрежно в първото изпречило се отпреде му такси, извършил непоправима стратегическа грешка. Той препуснал надолу по „Пикадили“.

Това, естествено, довело до нежелателни резултати. Неизвестно откъде изскочилите тълпи услужливо протегнали ръце. Едни го сграбчили за яката, други за дъното на панталоните, и докато се усети, Мървин вече охлаждал ентусиазма си в полицейския участък на Вайн Стрийт.

Оттук нататък спомените му са твърде замътени. Докато се усети, мястото на действието се променило и той се озовал в съдебната зала пред лицето на магистрат с лице на бухал и нрав на невестулка.

От диалога, на който станал свидетел, си спомня следното:

Полицай: Щом чух да викат „Дръжте крадеца“, ваша светлост, се завтекох и кат видях обвиняемия да търчи кат изтърван, тутакси го задържах.

Съдия: Значи задържаният тичаше без задръжки?

(Смях в залата.)

Полицай: После научих, ваша светлост, че се опитал да отнеме противозаконно кошница с ягоди.

Съдия: Как се държа арестантът?

Полицай: Иначе ми се видя кротък и свит момък, ваша светлост.

Съдия: Ако е бил толкоз свит, нямаше да свие ягодите. (Смях в залата.) Какво ще кажеш в свое оправдание, млади човече?