Читать «Рицарският подвиг на Мървин» онлайн - страница 3

Този познат, веднага съобразил синът на братовчед ми, бил, без съмнение, Уфи Просър, любимият милионер на клуб „Търтеи“. Колко пъти Мървин бил срещал по улицата залитащи танцьорки от големите столични кабарета, обезсилени от екзотичните гастрономични излишества, на които ги бил подложил Уфи Просър предишната нощ. Ако някой изобщо имал представа как се набавят ягоди през декември, то този някой несъмнено бил добрият стар Уфи.

Така че Мървин незабавно навестил приятеля си в апартамента му и го открил в леглото, взиращ се с невиждащ поглед в тавана и простенващ немощно на равни интервали.

— Здрасти — поздравил бодро Мървин. — Имаш вид на престоял труп.

— И се чувствам като престоял труп — рекъл Уфи. — Много бих искал, ако не е наложително, да не нахълтваш така в ранни зори. Към единайсет часа, дай Боже, ако се грижа добре за себе си и не правя резки движения, бих могъл да възвърна формата си и като едно време да спирам поглед върху грозници като теб, без неволно да потръпвам. Но в настоящия миг гледката, която представляваш, ме кара да се гърча от погнуса.

— Да не си празнувал снощи?

— Празнувах.

— А случайно да си поднасял ягоди на трапезата?

Уфи Просър се раздрусал целия и затворил очи. Явно водел вътрешна борба с някакво силно чувство. След малко спазмът преминал и той заговорил:

— Не смей да споменаваш в мое присъствие тази гнус. Да не чувам повече да се говори за ягоди. Нито за омари, черен хайвер, гъши пастет или нещо, дори отдалечено напомнящо коктейл „Манхатан“, коктейл „Бронкс“, сухо мартини, коктейл „Гущерово дихание“, „На западния фронт нищо ново“, шампанско, уиски, бренди, шартрьоз, бенедиктин и кюрасао.

Мървин кимнал съчувствено.

— Знам как се чувстваш, старче. И не бих настоявал, ако не ми се налагаше — по причини, които няма да назова, да си осигуря около една дузина ягоди.

— Ами тогава иди ги купи, мътните да те вземат — посъветвал го Уфи и обърнал лице към стената.

— Че то… могат ли да се купят ягоди през декември?

— Естествено. От „Белами“ на „Пикадили“.

— А много ли са скъпи? — продължил да разпитва Мървин и бръкнал в джоба си, където напипал една лира, два шилинга и три пенса, с които трябвало да изкара до края на тримесечието, когато се очаквали свежи попълнения от стипендията, отпускана от вуйчо му.

— Глупости. Направо са без пари.

Мървин въздъхнал с облекчение.

— Едва ли струват повече от една лира парчето — продължил Уфи. — За моите плащам по лира и половина. За петдесет лири ми доставят цяла кошница.

Мървин изстенал глухо.

— Тук ли ще си правиш гаргарата? — възмутил се Уфи. — Ако ще се гаргариш, излез навън.

— Петдесет лири? — не вярвал Мървин на ушите си.

— Петдесет ли, сто ли, помни ли човек? Има кой да се грижи за тези работи.

Мървин го загледал замислено. Опитвал се да прецени дали е настъпил моментът да пусне Уфи в обръщение.