Читать «Неприятности в Тъдслей» онлайн - страница 7

— Само не ми казвай, че ти харесва!

— И още как! Нима има човек, който да не го харесва.

— Аз. Ейприл все ме кара да го чета, ама ако ме питаш, много е лигав.

— Никак дори не е лигав. Направо е прекрасен.

— Лигав и блудкав. Всичките жени, за които пише, са лигли.

Като се изключи старата му приятелка — господарката на Шалът, Фреди още не бил запознат с жените на Тенисън, но затова пък бил непоклатимо убеден, че щом стават за Ейприл Кароуей, значи стават и за едно зеленооко хлапе с луничав нос. Което и заявил доста строго.

— Героините на Тенисън — казал Фреди — са рядко свестни женски екземпляри и те съветвам да го набиеш това в кратуната си, бездушно дете. Никак няма да сбъркаш, ако подражаваш в поведението си на тези прекрасни дами.

— На коя от тях?

— Коя да е. Откъдето и да ги почнеш — отпред назад или отзад напред, все няма да сбъркаш, защото са лика-прилика. Колко остава до Ферибота на Григ?

— След втория завой.

С болка на сърцето завързал Фреди лодката за едно дърво на брега. Мястото било не само прекрасно, ами на всичкото отгоре и крайно безлюдно. През дърветата прозирала малка къща, но без признаци на живот. Единственото живо същество наоколо била стара кранта, която мирно си закусвала на брега. С други думи, ако Ейприл била там, а хлапето не било, те биха били сами, без човешко око да се натрапва на свещеното им уединение. Щели да си четат Тенисън до посиняване и отникъде ни гък.

Тази мисъл натъжила Фреди. Но тъй като от гребането бил изгладнял, той бързо-бързо отърсил от себе си несбъднатите копнежи и се заел с разопаковането на кошницата с храната. И след двайсет минути не наругавана тишина, ако не се брои жвакането, решил, че няма да е зле от политическа гледна точка да побеседва с малката си гостенка.

— Нахрани ли се? — попитал.

— Не — отвърнало детето. — Но вече няма нищо за ядене.

— Ти май добре си хапваш.

— Момичетата в училище ми викаха Тенията — похвалило се гордо хлапето.

Изведнъж Фреди се усетил, че лятната ваканция започва чак в началото на август, а сега бил едва краят на юни.

— Защо не си на училище? — попитал.

— Изхвърлиха ме миналия месец.

— Така ли? — оживил се Фреди. — Значи те изритаха, а? И за какво?

— Задето стрелям по прасета.

— Как така стреляш по прасетата?

— С лък и стрела. Всъщност прасето беше едно — Пърсивал. Собственост на директорката ни — госпожица Мейтланд. Играл ли си някога на герой от книга?

— Никога. И не се отклонявай от обсъжданата тема. Искам да стигна до дъното на тази свинска история.

— Аз не се отклонявам. Играех на Вилхелм Тел.

— Оня с ябълката ли?

— Да, дето улучил ябълка върху главата на сина си. Опитах се да накарам едно от момичетата да си сложи ябълка на главата, но тя отказа, та затова отидох в кочината и я сложих върху Пърсивал. А той, прасето му с прасе, я тръсна на земята и се залови да я яде тъкмо когато стрелях. Затова го улучих в лявото ухо. Той много се раздразни. Госпожица Мейтланд също. Още повече, че бях в немилост, задето предната нощ запалих общата спалня.