Читать «Неприятности в Тъдслей» онлайн
П. Г. Удхаус
П. Г. Удхаус
Неприятности в Тъдслей
Двама Симпатяги и още толкова Образи си сръбваха на спокойствие в пушалнята на „Търтеите“, когато вътре нахълта една Скица и попита дали някой от присъстващите не би изявил готовност да закупи при крайно изгодни условия едно кажи-речи непокътнато томче с пълните произведения на прочутия английски поет Тенисън. По тона му обаче си личеше, че не храни особени надежди относно успешното сключване на сделката. Което си излезе самата истина. Двамата Образи и единият Симпатяга отказаха с погнуса, докато вторият го изгледа с изумление.
— Не е мой — побърза да се оправдае Скицата, — а на Фреди Уиджън.
Единият Симпатяга подсвирна, искрено шокиран.
— Искаш да ти повярвам, че Фреди Уиджън е дал пари за Тенисън?
Вторият Симпатяга заяви, че този факт само потвърждавал съмненията, които отдавна се прокрадвали в проницателната му душевност, че Фреди вече не го бива.
— Нищо подобно — защитил приятеля си Скицата. — Той имал желязно оправдание за покупката на поезия. Тя била просто стратегически ход и ако питате мен, изключително добре пресметнат. Извършил го, за да се издигне в очите на момичето.
— Кое момиче?
— Ейприл Кароуей. Имението на баща й било край село Тъдслей в графство Уърстършир. Фреди отишъл там на почивка и за да полови риба, обаче в деня, когато тръгвал от Лондон, налетял на чичо си, лорд Блистър, който щом научил закъде се е запътил, му наредил на всяка цена да се отбие в Тъдслей Корт — така се казвало имението, за да шляпне по гърба старата му приятелка лейди Кароуей. Затова Фреди побързал да изпълни заръката му още първия ден, за да приключи веднъж завинаги с тези глупости и да си виене спокойно с въдицата край реката. И тъкмо прекосявал градината на имението, когато до слуха му достигнал момичешки глас. Той идвал откъм близката беседка му се сторил тъй звучен и музикален, че Фреди не се стърпял, приближил и надникнал иззад храсталака. При което залитнал и за една бройка да се строполи бездиханен.
От мястото, където бил застанал, момичето се виждало като на длан и било, според думите му, нещо неописуемо, просто нямал думи. Не би могла да бъде по-прекрасна дори ако била изпълнена по негова лична заявка. Фреди стоял като гръмнат. И през ум не му минавало, че в тази глуха провинция може да вирее подобна красота. Тутакси променил намерението си да прекара следващите две седмици с въдица в ръка, защото му станало прозрачно ясно, че негов дълг отсега нататък е ден подир ден и всячески да тормози с присъствието си Тъдслей Корт и да се изживява като негов постоянен призрак.
Възвърнал частично способността си да функционира, той съумял да схване с какво се занимава момичето: четяло поезия на малко омърлушено момиченце със зелени очи и вирнато носле. И незабавно бил осенен от мисълта, че няма да е зле да установи що за бълвоч е това стихотворение. Защото в ухажването половината битка е спечелена, ако човек докопа сведения за литературните вкусове на обожавалия субект. Научаваш за какво става дума, зазубряш съществени цитати, избълваш ги в нейно присъствие в ловко подбран момент и преди да си казал „Какво става?“, тя те обявява за сродна душа и ти се мята в обятията.
