Читать «На тати момчето» онлайн - страница 8

— Довиждане, ненагледно мое съкровище!

— Довиждане, пухчо!

— Довиждане, зайо!

Бинго окачил слушалката, отишъл в кабинета на жена си, намерил коректурите на „Мънички пръстенца“, извадил писалка и седнал да ги чете.

На сърцето му било доста по-тежко дори от преди. При други, по-нормални обстоятелства, новината, че тъща му се е нагълтала със солена минерална вода и още кашля, би накарала очите му да блеснат и би пропукала устните му в слънчева усмивка. А ето че сега му било безразлично. Мрачно си преповтарял наум току-що проведения разговор, спомнял си колко сърдечен, жизнерадостен и любещ бил гласът на госпожа Бинго — глас на жена, убедена, че мъжът й е голяма работа. И какъв контраст с гласа, който в най-близко бъдеще щял да произнесе едно хладно, режещо: „Какво?!“

И изведнъж, както се бил размислил над коректурите, през цялото му същество преминала остра тръпка и той се изправил рязко в стола си, сякаш нов, твърд гръбнак внезапно бил сменил варения макарон, с който карал как да е до този момент. Някъде към средата на втора кола разказът взел да придобива конкретни очертания и тези именно очертания сторили път на лумналата надежда.

Не знам дали някой от вас е запознат с литературната продукция на госпожа Бинго. Ако не сте, тогава ще ви осведомя, че тя си пада по най-въпиющо лигавия сантиментализъм. Писанията й са лигави по всяко време на годината, но за коледния брой тя, разбира се, полага извънредни усилия и надминава себе си. В „Мънички пръстенца“ съвсем се била развилняла. Награбила в шепи пухкав сняг, коледни елхички и пеещи коледарчета, тя щедро замервала с тях невинните си читатели.

При последната ми среща с Бинго той безмилостно ми преразказа съдържанието на „Мънички пръстенца“, без да ми спести нито една подробност, но аз ще се спра само на същественото. Става дума за безсърдечен кръстник, който нахокал и изпъдил кръщелницата си, задето се омъжила за беден художник. Те обаче се върнали по Коледа и му заврели бебето под носа. Основният момент, разбира се, е самият финал, където дъртият седи в кабинета си и люлее малкия на коляното си с една ръка, докато с другата пише щедър чек. Причината, поради която разказът така впечатлил Бинго, била във внезапно осенилия го спомен, че Уфи Просър е кръстник на малкия Олджърнън Обри. А въпросът, който си задал, бил следният: щом като този бълвоч с бебето е въздействал на стария сър Ейлмър Молевърър, най-коравосърдечния дъртак в едновремешното село Медоувейл, с какво Уфи е по-лош? Е, вярно, че двата случая съвсем не били идентични, тъй като старият Ейлмър е трябвало да се пребори с пухкав сняг и коледни елхички, докато сега е средата на юни. Вярно било също така, че когато Уфи предпазливо се съгласил да държи хавлията по време на кръщенето, той изрично подчертал да не го търсят за нищо и да приемат сребърната чаша като окончателно разплащане — веднъж за винаги. Въпреки това Бинго си легнал в оптимистично настроение. Последните му мисли, преди да се унесе в сън, били дали ако бебето си изиграе картите както трябва, той да не се опита да изръси Уфи за трицифрена сума.