Читать «На тати момчето» онлайн - страница 11

Чак сега се сетил, че Олджърнън Обри ще трябва да се пребори с доста по-тежък случай от бебето в „Мънички пръстенца“. Сър Ейлмър Молевърър водел здравословен селски живот сред природата — скачал рано-рано от леглото и здравата похапвал. Доколкото Бинго си спомнял, и дума нямало споменатата за сутрешен махмурлук. Докато Уфи, както личало, щял да посрещне новия ден с първокачествен махмурлук. Всичко зависело, заключил Бинго, от това как въпросният махмурлук ще въздейства на човещината на един кръстник.

Затова нищо чудно, че имал доста напрегнат вид, когато попитал отворилия вратата Коркър „какво ново“.

— Нещо ново, Коркър?

— И да, и не, сър.

— Какво значи това? Позвънили ти господин Просър?

— Не, сър.

— Значи, още спи?

— Не, сър.

— Нали току-що каза, че не ти е звънял?

— Да, сър. Но само преди минута го чух да пищи.

— Изпищя, казваш?

— Да, сър. Пронизващ слуха вопъл, свидетелстващ за силно душевно сътресение. Напомни ми в много отношения писъка, който той нададе на първи януари тази година, когато рано сутринта му се стори — неоснователно, — че е съзрял в гостната розов слон.

Бинго смръщил вежди.

— Това не ми харесва.

— И господин Просър не беше във възторг от розовия слон, сър.

— Имах предвид, че не ми харесва развитието на настоящите събития. Ти си светски човек, Крокър, и знаеш не по-зле от мен, че кръстниците не пищят истерично при среща с кръщелниците си, освен ако нямат много уважителна причина. Смятам за най-целесъобразно да хвърля едно око.

Което и сторил. Влязъл в гостната и като се запознал със съдържанието й, не могъл да не повдигне едната си вежда.

Олджърнън Обри седял на пода и вниманието му било приковано от балона, който безуспешно се опитвал да нагълта. Уфи Просър се бил покатерил върху поличката над камината и гледал надолу с облещени очи. Бинго е схватливо момче и не му трябвало много време, за да проумее, че в атмосферата витаело известно напрежение. Затова преценил, че ще е най-тактично да се прави, че нищо не е забелязал.

— Здрасти, Уфи — поздравил той.

— Здрасти, Бинго — отвърнал домакинът.

— Какво хубаво време — продължил Бинго.

— Дано да се задържи така — изразил надеждите си Уфи.

Сетне обсъдили изгледите за надбягванията в Хърст Парк и последните политически събития в Централна Европа, след което настъпила пауза. Уфи най-после се осмелил да я наруши.

— Знаеш ли, Бинго — започнал той с пресилена безгрижност. — Тъкмо се чудех дали не си забелязал нещо ей там на пода до камината. Знам, че е само плод на въображението ми, но все пак си казах: я аз да попитам…

— Бебето ли имаш предвид?

Уфи изпуснал продължителна хриптяща въздишка.

— Значи, наистина е бебе? Искам да кажа — ти също го виждаш, нали?