Читать «Късметът на Стифъмови» онлайн - страница 9

— Това е дълга история. Трябва да се видя с лейди Джералдин. В стаята ли си е?

— Не мога да твърдя от непосредствени наблюдения, сър, но съм склонен да допусна, че милейди все още не е слязла долу. Желаете ли да оповестя пристигането ви, сър?

— Не, благодаря, сам ще се кача.

Стифи изхвърчал нагоре и не след дълго вече седял на ръба на леглото й, държал малката й ръчичка и се взирал в любимите очи. Не сподели с мен за какво точно са беседвали, но несъмнено обяснил присъствието си, след което преминали към обичайните глупости, които си разменят млади влюбени след дълга раздяла. Във всеки случай били доста увлечени в разговор, когато дръжката на вратата изтракала. Едва успял Стифи да се озове с един скок в първия попаднал му гардероб, и старият Уивълскъм нахълтал в стаята. За кратък миг погледите на двамата мъже се срещнали. Секунда след това Стифи вече се гушел сред тоалетите на Джералдин.

Старият граф отново запреглъщал.

— Джералдин, ти виждаш пред себе си един преследван от призраци човек.

— Наистина ли, татко?

— Наистина. Познай какво ми се случи, когато слязох долу на закуска. Под масата открих духа на онзи тиквеник… на онзи прекрасен младеж Адолфъс Стифъм, когото винаги съм харесвал, макар да е твърде възможно той да си е извадил погрешни заключения от повърхностното ми поведение — издигнал гласец лордът. — Звереше се насреща ми със същия идиоте… със същия откровен и обаятелен поглед, който така добре си спомням.

— А ти какво направи?

— Помолих Гаскойн да потвърди откритието ми. Така че и той погледна. Но духът се оказа невидим за него.

— Нима?

— Да. Доколкото разбирам, той и за теб е невидим. Защото… давам ти думата на един Уивълскъм от Уъпстъгапир, че като влязох тук, със сигурност видях духа да се вмъкна в ей онзи гардероб.

— Глупости!

— Не са глупости.

— Онзи гардероб?

— Същият.

— Ще ида да проверя.

— Внимавай да не те ухапе — притеснил се бащинският лорд. Вратата на гардероба се отворила и Джералдин надзърнала вътре.

— Така си и знаех — отсякла. — Няма нищо.

Дъртият отново изпъшкал глухо.

— Разбира се, че няма да го видиш. Той преследва само мен. Хубава работа, знаеш — как ще управлявам това имение, щом като проклетият призрак постоянно никне, където не го сееш? Няма да мога да се съсредоточа.

Джералдин погладила треперещото му рамо.

— Не мисля, че ще се стигне чак дотам, татко. Според мен всичко е ясно. Това е нещо като предупреждение, адресирано до теб.

— Предупреждение ли?

— Да. Чела съм за подобни случаи. Случва се духът на обект… да го наречем А или Б…

— Както предпочиташ.

— Духът на обект А или Б понякога се явява преди обектът да се отправил отвъд. Целта била да се внуши на индивида, наблюдаващ това явление, да го наречем В…

— На всяка цена.

— …Да внуши на индивида В, че ако не предприеме незабавни мерки по съответните канали, обектът ще се помине. Така че призракът се явява като предупредителна проекция на отдалечена личност.

Лорд Уивълскъм вдигнал ръка.