Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 83

Ала в момента трябваше да излезе от задушната кола, да влезе в къщата и да се изправи пред това, което се случваше с личния му живот.

Изсмя се и се измъкна от колата. Личен живот. Това ли бе проблемът? Той никога не бе имал личен живот, не си го бе позволявал. А сега, само дни след като се запозна с Грейс, този личен живот заплашваше да го погълне.

Тук също му трябваше време, каза си Сет. Време, за да направи крачка назад и да погледне по-обективно от разстояние. Бе позволил нещата да се развият прекалено бързо, да излязат извън контрол. Това трябваше да се оправи. Човек, който се влюбва за една нощ, не може да вярва на себе си. Бе време да започне да разсъждава по-логично.

Те бяха съвсем различни — по произход, по начин на живот, по цели. Физическото привличане щеше да избледнее или поне със сигурност да се уталожи. Вече си я представяше как се ще отдръпне, когато премине първоначалното вълнение. Ще стане неспокойна, ще започне да се дразни от изискванията на работата му. Той нямаше нито да иска, нито да може да се върти с нея в светските кръгове, които бяха такава неотменна част от нейния живот.

Тя със сигурност щеше започне да се заглежда по някой друг, който ще го прави. Такава красива жена, жизнена, търсена, ухажвана от всички мъже, нямаше да се задоволи всяка вечер да пали свещи на прозорците.

Щеше да направи услуга и на двама им, като забави нещата и се поотдръпне.

Страхливец, чу един подигравателен глас в главата си, но отказа да го чуе и вдигна ръка към блестящото месингово чукало.

Грейс отвори бързо, сякаш само това бе чакала. Стоеше на прага и меката светлина се процеждаше през дългата бяла копринена рокля. От силата й, чиста и езическа, дъхът му спря.

Макар Сет да стоеше с отпуснати ръце, тя се приближи и му разкъса сърцето с целувка за добре дошъл.

— Радвам се да те видя. — Прокара пръст по скулите му, по сенките под очите. — Имал си тежък ден, лейтенант. Влез и се отпусни.

— Нямам много време. Имам работа. — Той изчака и видя проблесналото за миг разочарование в очите й. То му помогна да оправдае това, което бе решил да направи. Ала после Грейс се усмихна и го хвана за ръката.

— Е, тогава да не губим малкото време, което имаш, като стоим в коридора. Не си ял, нали?

Защо не го попита защо не може да остане? Сет усети безпричинно раздразнение. Защо не прояви недоволство?

— Не съм.

— Добре. Седни и пийни нещо. Можеш ли да пиеш, или си официално на работа? — Докато говореше, тя отиде да извади изстудяващото се шампанско от сребърната кофичка. — Във всеки случай, не мисля, че една чаша има значение. А и аз няма да кажа на никой. — Сръчно отвори бутилката и тапата излезе с приглушен празничен гръм. — Току-що извадих закуските, така че заповядай. — Посочи към сребърния поднос върху масичката за кафе и с меко шумолене на коприна отиде да налее две чаши. — Кажи ми какво мислиш. Изтощих до смърт горкия Кейд, докато го карах да мести разни неща насам-натам, но исках поне хола да приведа по-бързо в ред.

Холът изглеждаше като от лъскаво списание за идеален дом. Нищо не бе не на място, всичко бе прекрасно и грееше. Ярки цветове се смесваха с графики, картини и статуетки, които изглеждаха избирани дълго и с невероятен вкус.