Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 72

Мик премигна. Сет никога не пропускаше да благодари на хората си за добрата работа, ала обикновено това бе механично. Този път се чувстваше истинска топлота, съвсем лична.

— Разбира се, няма за какво. Но нали знаете, лейтенант, дори ако го хванете по този случай, той ще се измъкне. Дипломатически имунитет. Не можем да го пипнем.

— Първо да го хванем, а после ще видим. — Сет машинално обърна глава, когато един полицай, застъпващ на смяна, с трясък отвори вратата на шкафчето си. — Върви да поспиш — започна той и изведнъж млъкна. Оттам, залепена за дъното на шкафчето, го гледаше Грейс, млада, засмяна и гола.

Главата й бе отметната назад, а в очите й блестяха предизвикателната усмивка, женската самоувереност, кадифената сила. Кожата й бе като полиран мрамор, извивките й щедри, и ги покриваше само водопадът от коси, изкусно спуснати така, че да побъркат мъжа.

Мик обърна глава, видя плаката и трепна. Кейд го бе осведомил за отношенията на лейтенанта с Грейс и той се страхуваше, че някой — много вероятно полицаят, който в момента стоеше до шкафчето и си подсвиркваше глуповато — е на път да умре.

— Ъ-ъ-ъ, лейтенант… — започна Мик с храбрата мисъл да спаси живота на колегата си.

Сет само вдигна ръка да го прекъсне и се приближи към шкафчето. Полицаят, който се преобличаше, се обърна към него.

— Лейтенант?

— Здравей, Брадли — отзова се Сет, без да откъсва очи от лъскавия плакат.

— Тя е нещо друго, нали? Един от дневната смяна каза, че е идвала тук и на живо изглеждала също толкова добре.

— Така ли каза?

— Да бе. Измъкнах това от една купчина списания в гаража. Нищо му няма, че е преседяло.

— Брадли — прошепна Мик и зарови лице в дланите си. Човекът вече бе мъртъв.

Сет пое дълбоко въздух и устоя на изкушението да скъса плаката.

— Тази гардеробна се ползва и от жени, Брадли. Това е неуместно. — Къде е татуировката, мислеше Сет замаяно. На колко години е била, когато е позирала за тази снимка? На деветнадесет, на двадесет? — Намери друго място да окачваш картините си.

— Да, сър.

Сет се обърна и хвърли един последен поглед през рамо.

— И на живо е по-хубава. Много по-хубава.

— Брадли — отрони Мик, когато Сет излезе, — ти току-що извади невероятен късмет.

Когато Сет се върна в къщата, зората вече се разпукваше. Бе изпълнил всички формалности, свързани със случая в Бетесда. Той щеше да бъде приключен, когато съдебномедицинската експертиза и аутопсията потвърдяха онова, което Сет вече знаеше. Един тридесет и шестгодишен мъж, който преживявал добре като компютърен специалист, станал от дивана си, където гледал телевизия, заредил пистолета си и в продължение на около десет минути отнел четири живота.

За това престъпление Сет не можеше да намери оправдание.

Можеше да се върне вкъщи и два часа по-рано. Ала използва разликата във времето между Америка и Европа, за да проведе телефонни разговори, да задава въпроси, да събира данни. Бавно оформяше портрета на Грегър Де Вейн.

Собственик на богатство, за което никога не се е трудил. Мъж, който обича престижа и властта, който се движи във висшето общество и няма семейство.