Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 15

— О, Грейс, много съжалявам.

— Непрекъснато се случва. Те се раждат с вируса на СПИН или с вроден порок на сърцето. Някои от тях умират. Но аз не мога да свикна и само това ми беше в ума. Така че всъщност не мислех. Когато тръгнах обратно, започнах да мисля. После сварих полицая в къщата ми. Той ме попита за диаманта. Не знаех какво искате да му кажа.

— Вече сме казали всичко на полицията — въздъхна Бейли. — Струва ми се, че нито Кейд, нито Джек харесват особено този Бюкенън, ала уважават способностите му. Сега двата диаманта са в безопасност, ние също.

— Съжалявам, че сте минали през всичко това, и двете. Съжалявам, че не съм била тук.

— Нямаше да има разлика — успокои я Емджей. — Ние бяхме разпилени на различни страни, всяка с по един диамант. Може би така е трябвало.

— Сега сме заедно. — Грейс ги хвана за ръцете. — Какво следва?

— Дами… — Сет влезе в стаята, огледа ги със студените си очи и насочи погледа си към Грейс. — Госпожице Фонтейн, диамантът.

Тя стана и взе чантичката си, която бе хвърлила небрежно на дивана. Отвори я, извади кадифената торбичка и изсипа диаманта върху дланта си.

— Прекрасен е, нали? — промълви тихо, загледана в яркосинята светлина. — Диамантите трябва да са студени на пипане, нали, Бейли? А този топли… — Вдигна поглед към Сет и се приближи към него. — И въпреки това, колко живота струва?

Отвори ръката си. Когато пръстите му се затвориха върху диаманта, усети разтърсване — пръстите му върху кожата й, проблясващият син диамант между дланите им.

Нещо прещрака, почти осезателно.

Чудеше се дали и той го бе чул, дали го бе почувствал. Защо иначе загадъчните му очи се присвиха, защо се задържа ръката му? Дъхът заседна в гърлото й.

— Страхотен е, нали? — успя да произнесе Грейс и остави странната вълна от чувства да затихне, когато Сет взе диаманта от дланта й.

На Сет не му хареса шока, който разтърси ръката му, затова заговори язвително:

— Предполагам, че този излиза дори извън вашата ценова категория, госпожице Фонтейн.

Грейс само се усмихна. Не, каза си, не може да е почувствал нищо. Тя също. Просто въображение и стрес.

— Предпочитам да украсявам тялото си с нещо по-малко впечатляващо…

Бейли се изправи.

— Аз отговарям за диамантите, освен ако и докато Смитсъновият музей не реши нещо друго. — Погледна към Кейд, който стоеше на прага. — Ще ги сложим в сейф. Всичките. А сутринта ще говоря с доктор Линструм.

Сет завъртя диаманта в ръката си. Мислеше, че може да го конфискува, заедно с останалите. Те, в края на краищата, бяха веществени доказателства за няколко убийства. Но не му се искаше да пътува до участъка с това огромно богатство в колата си.

Парис бе досадник, спомни си той, ала бе честен. И, официално погледнато, диамантите бяха в ръцете на Бейли Джеймс, докато Смитсъновият музей не ги получеше от нея. Чудеше се какво ли би казало ръководството на музея за последните пътешествия на Трите Звезди.