Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 27

Едидей и Омай, които никога не бяха виждали петли, отначало се отнасяха към тях с недоверие и страх, но после се заразиха от общото увлечение, купиха си великолепни петли и така ги обучиха, че надвиха всички петли на моряците.

Една сутрин съобщиха на Кук, че на брега го чака главният вожд на Тонгатапу и Еуа. Кук побърза да иде на брега.

На един камък седеше необятно дебел човек. Огромното му шкембе висеше между коленете. Очите му не се виждаха, издутите бузи ги закриваха. Той седеше и дъвчеше. Това беше главният вожд. Кук го заговори, но той не отвърна нито дума. Кук го накичи с чаршафи, брадви, гердани, но той дори не се помръдна. Лицето му не изразяваше нищо.

Кук постоя, постоя, па си отиде.

А на другия ден островитяните докараха на „Решение“ петдесет свини.

— Владетелят на острова ги подарява на владетеля на корабите — казаха те.

Петдесет свини — това беше съвсем необикновено богатство за островитяните на Тихия океан.

— Нима този шишко е толкова богат, че може да прави такива подаръци! — учуди се Кук.

На 7 октомври корабите излязоха в морето. В далечината от мачтите се виждаха други острови, които принадлежаха към същия архипелаг, както и Тонгатапу. Но пролетта вече започваше. Кук не спираше, той бързаше на юг, за да продължи търсенето на Южния материк. Той реши да нарече целия архипелаг „Острови на дружбата“.

— Никъде не са ни посрещали така дружелюбно, както тук — каза той на офицерите си.

Истинското название на тези острови е Тонга. Но на европейските карти дълго време се запази названието, което им даде Кук.

ЛЮДОЕДИ

По пътя на юг Кук искаше да посети още веднъж Нова Зеландия.

При новозеландските брегове бушуваше ураган. Вълните се издигаха по-високо от мачтите и с рев се сгромолясваха върху палубата. Вятърът беше толкова силен, че поваляше хората; дъждът валеше безспирно.

Едва на петото денонощие, когато моряците капнаха съвсем, вятърът стихна, небето се проясни и слънцето надникна.

В далечината, на края на хоризонта, синееха планините на южния новозеландски остров. Над клокочещото море крещяха албатроси. Кук жадно се взираше в далечината. Но „Безстрашие“ не се виждаше никъде.

През време на бурята корабите се бяха изгубили. Напразно „Решение“ стреляше с топовете, напразно се отбиваше във всеки залив — верният му спътник изчезна безследно. И Кук много се тревожеше.

— Не се безпокойте! — утешаваха го офицерите. — „Безстрашие“ е отличен кораб, нищо не може да му се случи. Сигурно капитан Фърно отдавна ни чака в Куковия проток.

И въпреки че „Решение“ пострада много от бурите и изискваше незабавен ремонт, те се отправиха към Куковия проток.

Но „Безстрашие“ го нямаше и там.

Кук с помощта на Едидей, който се оказа отличен преводач, разпитваше туземците дали не са виждали тука преди няколко дни „друг плаващ остров с бели крила“.

— Не сме виждали — отговаряха туземците.

На Кук не му оставаше нищо друго, освен да чака. Той не се съмняваше, че капитан Фърно ще се сети да се отбие в Куковия проток, ако, разбира се, „Безстрашие“ е в състояние да се държи над водата.