Читать «Капитани на фрегати» онлайн - страница 244

— Две брадви и малко от гвоздеите, които ти взе от нашия кораб — отговори Ръдърфорд.

Емаи незабавно им даде брадвите и двайсетина гвоздея. Ръдърфорд хвана Джек Малън за ръка и двамата излязоха от колибата.

— Какво си намислил, Ръдърфорд? — попита Джек Малън съвсем учудено. — Искаш да построиш тук истинска къща, както в Англия? Но защо ни е? Нима не се надяваш да избягаме оттук и възнамеряваш да останеш за цял живот тука? Докато избягаме, можем да поживеем и в дивашка колиба. Защо да се бъхтим напразно? Защо да строим истински дом?

— Аз нямам намерение да строя къща, имам намерение да построя и-пу — отвърна Ръдърфорд.

— И-пу? Тоест крепост? — запита пак Джек Малън.

— Да, крепост. Нужна ни е наша собствена крепост, в която бихме могли да се защитаваме, ако диваците решат да ни разделят или убият. Ще построим крепостта си посред селото им. И може би с нейна помощ ще си извоюваме свободата.

— Свобода? Че по какъв начин?

— Ще видиш. А сега трябва да се заловим за работа.

Преди всичко трябваше да намерят място за бъдещия си дом. Ръдърфорд премина по улицата до самия край на селото и на десетина крачки от пролуката на оградата начерта на земята голям квадрат.

— Тук ще се издигне нашият дом — каза той.

— Защо искаш да го построиш точно насред улицата? — попита Джек Малън. — По-добре го постави в една редица с колибите на новозеландците.

— Емаи ни позволи да си изберем каквото си щем място за построяването на дома — възрази Ръдърфорд. — А аз смятам, че това място е най-удобно. Ако домът е на края на улицата, както всички жилища, от него ще се вижда само онова, което става насреща. А щом е посред улицата, от него ще се вижда всичко, което става по цялата улица от край до край. А тъй като това село има само една улица, от нашия дом ние ще виждаме всичко, което става в цялото село.

Домът крепост не бива да се прави от камъш. Той трябва да се изгради от камъни или от дебели греди, за да не могат не само копията, но дори и куршуми да пробият стените му. Тъй като пленниците нямаха никакви инструменти за изсичане на камъни, трябваше да спрат избора си на гредите. А откъде ще доставят тези греди? В гората те не можеха да отидат, защото не ги пущаха извън оградата. Пък и как ще мъкнат тежки греди от гората без коне и коли?

Но Ръдърфорд намери изход. В селото беше оцеляла една горичка от петнайсетина високи и дебели бора. Те растяха край самата ограда. След минута по стволовете заудряха брадвите на пленниците.

Половината село изтича да гледат как работят белите. Новозеландците никога не бяха предполагали, че с желязна брадва може толкова бързо да се повали един бор. Като задигнаха брадвите от „Агнеса“, те мислеха да ги употребяват като оръжие, а не като работни инструменти. Новозеландците, когато им беше нужно да отсекат дърво, подпалваха дънера му и след това го събаряха на земята с ръце. За един бор губеха няколко часа. Като научи за този начин, Ръдърфорд се учуди колко много време е било нужно на новозеландците, за да обградят цялото село с ограда от колове. Той разбра, че оградата е създадена с труда на няколко поколения.