Читать «Катедралата» онлайн - страница 2

Шелби и Хардинг политнаха напред и паднаха на земята преди ехото от двата изстрела да беше отзвучало. Замятаха се върху пръстта със стенания.

Кугън изпсува:

— По дяволите!

Спусна се в долчината, опря пистолет в тила на Шелби и стреля. Погледна Хардинг, който лежеше настрани. Кървава пяна се стичаше от устата му, а гърдите му се издуваха. Кугън се надвеси над него, насочи пистолета между широко отворените му очи и стреля отново. Прибра оръжието в джоба си и погледна към ръба на склона:

— Скапана тъпанарка! Дай на жена да свърши нещо и… Шийла Малоун вдигна револвера си към него. Кугън отстъпи, спъна се в тялото на Шелби и падна. Остана да лежи между двата трупа с все още вдигнати ръце.

— Не, моля те. Не исках да кажа това. Не стреляй! Шийла свали пистолета.

— Ако някога ме докоснеш или кажеш нещо за мен… ще ти пръсна шибаната глава!

Съливан я приближи предпазливо.

— Всичко е наред. Хайде, Шийла! Трябва да се махаме оттук.

— Да си хваща пътя сам. Не искам да пътувам с него. Съливан се обърна и погледна към Кугън:

— Мини през гората и излез от другия край, Лайъм.

Ще хванеш автобус на магистралата. Ще се видим в Белфаст.

Шийла Малоун и Джордж Съливан отидоха бързо до колата, която ги чакаше извън пътя, и се качиха зад шофьора Рори Дивейн и куриера Томи Фицджералд.

— Да тръгваме — подкани Съливан.

— Къде е Лайъм? — попита неспокойно Дивейн.

— Потегляй — каза Шийла.

Колата изпълзя на пътя и се отправи на юг към Белфаст. Шийла извади от джоба си двете писма, които войниците й бяха дали да изпрати на семействата им. Ако я спрат на някоя барикада и Кралската полиция на Ълстър открие писмата… Тя отвори прозореца и изхвърли пистолета, после пусна писмата да се носят по вятъра.

Шийла Малоун скочи от леглото. На улицата се чуваше шум от двигатели и тропане на ботуши по паважа. Жителите на блоковете викаха от прозорците и удряха по капаците на кофите за отпадъци, за да известят тревога. Докато се опитваше да нахлузи панталона си под нощницата, вратата на спалнята отхвръкна и двама войници се втурнаха без да кажат нито дума. Струята светлина от антрето я накара да затвори очи. Парашутист с червена барета я притисна до стената и смъкна панталона от краката й. Другият вдигна нощницата й над главата и прокара ръце по тялото й, търсейки оръжие. Тя се завъртя и размаха юмруци срещу него:

— Махни мръсните си ръце…

Първият от войниците я удари в корема, тя се преви и легна на пода с нощница, усукана около гърдите. Вторият войник се наведе, сграбчи дългата й коса и я изправи на крака. Той проговори за първи път:

— Шийла Малоун, длъжен съм да ти съобщя, че си арестувана по Закона за специалните правомощия. Ако издадеш и един шибан звук, когато те водим към камионите, ще те превърна на пихтия.

Двамата войници я избутаха в антрето и надолу по стъпалата, чак до улицата, пълна с викащи хора. Всичко минаваше като в мъгла пред очите й, докато я влачеха към кръстовището, където бяха паркирани камионите. Гласове изкрещяваха обиди към британските офицери и Кралската полиция на Ълстър, която им помагаше. Едно момче извика: „Да го начукам на кралицата“. Жени и деца плачеха, кучета лаеха. Тя видя как един млад свещеник се опитва да успокои група хора. Покрай нея влачеха мъж в безсъзнание с окървавена глава. Войниците я вдигнаха и я хвърлиха в дъното на малък камион, пълен с дузина други пленници. Пред камиона стоеше полицай и размахваше голяма палка: