Читать «Катедралата» онлайн

Нелсън Демил

Катедралата

Книга I

Северна Ирландия

Сега, когато знам много за Северна Ирландия, има неща, които мога да кажа за нея: че тя е нездраво и отвратително място, където хората се научават да умират още от деца; където никога не сме успявали да забравим историята и културата си — които са просто други форми на насилие; където е толкова лесно да се надсмиваш над нещата и хората; където хората са способни на много любов, привързаност, човешка топлота и щедрост. Но, Боже мой! Как само знаем да мразим!

На всеки два или три часа ние възкресяваме миналото, избърсваме го от праха и го запращаме в нечие лице.

Бети Уилямс, активист за мир в Северна Ирландия и лауреат на Нобелова награда за мир

Глава 1

— Чаят изстина.

Шийла Малоун остави чашата си и застана в очакване двамата млади мъже в сивокафяво войнишко бельо, седнали срещу нея, да направят същото. По-младият, редник Хардинг, прочисти гърлото си.

— Бихме искали да облечем униформите си.

Шийла Малоун поклати глава.

— Няма нужда.

Другият мъж, сержант Шелби, остави чашата.

— Да свършваме с това.

Гласът му бе равен, но ръката му трепереше, а под очите му не беше останал цвят. Той не направи опит да се надигне. Шийла Малоун каза внезапно:

— Защо не се поразходим?

Сержантът се изправи. Хардинг сведе поглед към масата, взирайки се в бъркотията, останала след играта на бридж, в която бяха прекарали цялата сутрин, и поклати глава:

— Не.

Сержант Шелби хвана младежа за ръката и се опита да я стисне, но откри, че не му беше останала сила.

— Хайде сега. Малко въздух ще ни се отрази добре. Шийла Малоун кимна на двамата мъже до огъня. Те се изправиха и се приближиха зад британските офицери. Един от тях, Лайъм Кугън, рече грубо:

— Да вървим. Не разполагаме с цял ден. Шелби погледна мъжете зад себе си:

— Дайте на момчето две-три минути — и дръпна Хардинг за ръката. — Стани — нареди му той. — Това е най-трудната част.

Младият редник се изправи бавно, после с треперещо тяло започна отново да потъва назад в стола. Кугън го сграбчи под мишниците и го тласна към вратата. Другият мъж, Джордж Съливан, отвори и го избута навън.

Всички знаеха, сега най-важното нещо е бързината, всичко трябва да се направи незабавно, преди някой да загуби кураж. Земята бе влажна и студена под краката на пленниците. Януарският вятър брулеше водни капки от самодивските дървета. Минаха покрай външната тоалетна, където бяха ходили всяка сутрин и всяка вечер в продължение на две седмици, и продължиха да вървят към дефилето близо до къщата.

Шийла Малоун пъхна ръка под пуловера и извади малък револвер от колана си. През седмиците, прекарани с тези мъже, тя беше започнала да ги харесва и просто от приличие трябваше да изпратят някой друг да свърши това. Проклети коравосърдечни копелета.

Двамата войници вече бяха в началото на дефилето и навлизаха в него.

Кугън я смушка грубо:

— Сега, да те вземат мътните! Сега! Тя погледна към пленниците:

— Спрете!

Двамата мъже спряха с гръб към екзекуторите си. Шийла Малоун се поколеба, после вдигна пистолета с двете си ръце. Знаеше, че от това разстояние можеше да улучи само гърбовете им, но не можа да се насили да ги приближи, за да стреля в главите им. Пое дълбоко въздух и стреля, премести ръката си и стреля отново.