Читать «Итън Бранд (Глава от несполучлив роман)» онлайн - страница 5

— А какъв е Непростимият грях? — попита варджията като същевременно се отдръпна от събеседника си, уплашен от възможността да получи отговор на въпроса си.

— Това е грехът, покълнал в собствената ми душа — отвърна Итън Бранд и се изправи гордо с надменност, отличаваща всички фанатици от неговия вид. — Грехът, който не покълва никъде другаде. Грехът, когато интелектът вземе надмощие над човешката отзивчивост и над преклонението пред бога и пожертвува всичко, за да утоли собствените си непреодолими нужди. Единственият грях, заслужаващ да бъде наказан с вечно страдание. Ако отново съм изправен пред избора, пак ще предпочета греховността. Спокойно приемам възмездието.

— Този човек губи разума си — промърмори варджията. — Той сигурно е грешник като всички нас — твърде вероятно е да е така — но кълна се, че освен това е и луд.

Обаче положението, в което бе изпаднал — да бъде насаме с Итън Бранд сред пустите планински склонове — го притесняваше и той светна от радост, когато дочу отдалеч гълчава и стъпките на доста голяма група хора, които се препъваха о камънаците и шумоляха из храсталаците. Скоро се изсипа цялата тълпа безделници, чести посетители на селската кръчма, а сред тях имаше трима-четирима души, които още от времето, когато Итън Бранд замина, непрестанно пиеха греяната си ракия цяла зима до камината в кръчмата, а през лятото пушеха лулите си там на верандата. Те се смееха шумно и говореха безцеремонно в един глас, бледо озарени от луната и тесните ивици светлина, огряваща празното място пред варницата. Вартрам отново открехна вратата, за да може в яркия блясък цялата компания добре да види Итън Бранд и той — тях.

Сред останалите стари познайници имаше и един човек от тази някога често срещана, а сега почти изчезнала категория хора, с които преди неизменно се сблъсквахме в хотела на всяко оживено селище из страната — уреждащият пътуването с дилижанс. Настоящият представител на вида — спаружен, изсушен от тютюна човек, с набръчкано лице и зачервен нос, облечен в елегантно ушито, кафяво късо сако с метални копчета — от незапомнени времена заемаше с бюрото си едни ъгъл на заведението и продължаваше още да пуши сякаш същата пура, запалена преди двадесет години. Той се ползуваше с голямата слава на невъзмутим шегобиец, макар че навярно това не се дължеше дотолкова на вроденото му чувство за хумор, колкото на дъха от алкохол и цигарен дим, с който бяха просмукани всички негови мисли и приказки, както и цялото му същество. Друго добре познато лице, макар и странно променено, бе съдията Джайлс, както хората учтиво продължаваха да го наричат — един възрастен дрипльо, с мръсна риза и кълчищени панталони. Този несретник в „доброто си старо време“, както се изразяваше самият той, е бил адвокат с голяма практика и популярност сред съдещите се в селото. Но греяната ракия, студеният грог, пуншът и другите спиртни напитки, приемани по всяко време на денонощието — сутрин, обед, вечер, — бяха причина от висотата на интелектуалната си дейност той да се катурне до физическия труд, различен по вид и тежест, докато най-накрая, според собствените му думи, се катурнал в един казан за сапун. С други думи сега в известен смисъл Джайлс се занимаваше с варене на сапун. Той представляваше само някаква останка от човешко същество, тъй като част от едното му стъпало бе отрязана от брадва, а цялата му китка — откъсната от дяволската хватка на парна машина. Въпреки това, макар че плътта на ръката я нямаше, бе останало усещането за нея, защото, когато протягаше ампутирания си крайник, Джайлс упорито твърдеше, че чувствува невидимия си палец и пръстите така осезателно, както и преди отрязването им. Той беше сакат и нещастен клетник, но все пак бе човек, който не можеше да бъде смачкан от хората, нито пък заслужаваше презрението им както по време на предишното, така и на настоящото си трагично състояние, тъй като все още бе запазил човешката си сила и дух, не приемаше благодеяния и с единствената си ръка — при това лявата — водеше жестока битка срещу несгодите и тежките обстоятелства.