Читать «Времепрестъпление» онлайн - страница 52

Бяха твърде далеч от звуковото устройство, за да разбере какво си говорят, но камериерката и прислужникът размахваха яростно ръце и енергично протестираха. Един от детективите хвана жената за ръката. Тя се откопчи и замахна към него, но той успя да блокира удара. Икономката се извърна рязко към жената, каза й нещо и тя се укроти. Вал се обади:

— Барт, доведи момичето с черната пелерина в стая за разпити номер четири. Задръж другите двама в отделни арестантски кабини. С тях ще разговаряме по-късно. Прекъсна връзката и се изправи. — Хайде, Дала. Искам да ми помогнеш с момичето.

— Само се опитай да ми попречиш — отвърна тя. — Държа да присъствам на всеки разпит, който провеждаш с тази жена.

Все още охранявана от детектив, пролката вече се намираше в стаята за разпити. Детективът кимна на Вал, като се помъчи да скрие усмивката си, щом видя Дала, и излезе. Вал покани съпругата си и арестантката да седнат, извади табакерата и предложи цигари.

— Вие сте Зингана от домакинството на Салгат Трод, нали? — попита той.

— Икономка — отвърна момичето. — А също така негова любовница.

Вал кимна и се усмихна.

— Което потвърждава отдавнашното ми уважение към изискания вкус на съветник Салгат.

— О, благодаря. Но се съмнявам, че съм доведени тук, за да получавам комплименти. Или греша?

— Боя се, че не грешите. Чухте ли новините от последните часове, засягащи съветник Салгат?

Тя се изпъна на стола и го погледна изпитателно.

— Не. Тримата с Ниндрандигро и Калила прекарахме вечерта в сектор Обслужване Едно-Шест-Пет. Съветник Салгат ми каза, че има делови ангажименти, и поиска да ги изведа и да ги наблюдавам. Не сме чули никакви новини. — Тя се поколеба. — Нещо… сериозно… ли се е случило?

Вал я огледа съсредоточено, после погледна Дала. Между двамата съществуваше някаква смътна, полутелепатична връзка — никога не бяха успявали да си прехвърлят определени точни мисли, но ясно долавяха емоциите си. Сега той усети съчувствието, което Дала изпитваше към пролката.

— Зингана, ще ви съобщя нещо, което е тайна за публиката — продължи той. — Възниква обаче необходимостта да ви задържим поне за няколко дни. Надявам се да ме извините, но предполагам, че ако не ви кажа, бихте ми простили по-трудно.

— Нещо му се е случило! — промълви тя с широко отворени очи. Тялото й беше напрегнато.

— Да, Зингана. Около 20.10 часа тази вечер съветник Салгат бе убит.

— О! — Тя се отпусна върху облегалката и притвори очи. — Той е мъртъв? — И го повтори, но като констатация, а не като въпрос: — Мъртъв е!

Дълго седя отпусната, сякаш се опитваше да свикне с мисълта за смъртта на Салгат Трод. Вал и Дала я наблюдаваха. След това тя помръдна, отвори очи, погледна цигарата между пръстите си, сякаш до този момент не я беше виждала, и се наведе напред, за да я загаси в пепелника.

— Кой го направи? — попита тя с поглед, от който надничаше дивашкият й праотец.