Читать «Времепрестъпление» онлайн - страница 51

— Добре ли си с висшата математика? — запита го Вал.

— Колкото ми е необходимо да си върша работата. Невронно-синаптични вътрешни връзки, памет-асоциативни модели и други от сорта, които имат математически израз.

Вал кимна и му подаде списъка с обозначенията на времепределите.

— Забелязваш ли някакъв модел?

Психоспецът погледна листа и за момент лицето му стана безизразно — той черпеше от придобитата чрез хипноза информация.

— Да. Всички числа са свързани в нещо като серии с някакво друго число. Опростено до ниво детска градина, да речем, че разликата между A и B е може би една децилионна от разликата между X и A, а разликата между B и C е една децилионна от разликата между X и B и така нататък…

От един от комуникационните репродуктори прозвуча глас:

— Доктор Нентров, пациентът излезе от упойка и се размърдва.

— Трябва да тичам.

Той върна листа на Вал, допи кафето си и излезе с бързи крачки от стаята.

Дала взе листа и го погледна. Вал й обясни какво представляват знаците върху него.

— Ако тези времепредели са в регулярни серии, те са свързани с базисния операционен предел — каза тя. — Вероятно това може да се изчисли. Виждам как би било. Определен интервал между пределите на сектор Есарон, който опростява транспозиционните контролни инсталации.

— Това си мислех и аз. Не е чак толкова елементарно, колкото го изрази доктор Нентров, но може би това е общата идея. По този начин можем да изчислим местоположението на базисния предел. Тук, изглежда, има прекъсване в последователността на числата. Това би трябвало да е времепределът, на който Скордран Кърв е открил робите.

Той посегна към лулата, която бе оставил на бюрото, когато тръгна към Полицейския терминал, и започна да я пълни.

След малко звънна звънец и лампата над един от комуникационните репродуктори светна. Той го включи и се обади:

— Тук Въркън Вал.

Чу се гласът на Сотран Барт:

— Току-що доведоха прислугата на Салгат Трод. Причакали са ги на излизане от домашния конвейер в сградата на апартамента. Не мисля, че знаят за случилото се.

Вал натисна друг бутон и набра комбинация. Светна видеоекран, на който се виждаше площадката за кацане с току-що пристигналата полицейска кола. Единият от полицаите бе слязъл от нея и помагаше на Зингана — едновременно икономка и любовница на Салгат Трод — да слезе. „Наистина е красива“ — помисли си Вал. Източена, деликатна, с тъмни очи и светлокафява кадифена кожа. Беше облечена в черна пелерина и сребристочерна вечерна рокля под нея. В черната й коса проблясваше едно-единствено бижу. Спокойно би могла да мине за жена от неговата раса.

Камериерката и прислужникът нямаха нищо общо с нея. И двамата бяха четвърто-пето поколение примитивни диваци от Четвърто ниво. Жената бе навлякла крещящи евтини парцали; имаше едър кокал и масивно тяло, а косата й бе червеникавокафява. Напомни му за северноевропейските ловци на елени, прогресирали едва до лъка и стрелата. Прислужникът бе смесица от поне половин дузина примитивни раси. Бе облякъл един от овехтелите млечнорозови костюми на господаря си, който определено не подхождаше на цвета на кожата му.