Читать «Лорд Калван от друкога» онлайн - страница 112

— Хвърлете главите им в мутрата на Стифон! — изкрещя Сараск.

Имаше и други предложения, които биха ужасили дори най-злите божества. Неколцина висши свещеници в черни раса и низши свещеници в бели раса се държаха предизвикателно. Той си спомни казаното му от Хармакрос, че някои от долния ешелон наистина вярват в Стифон. Повечето не вярваха и нямаха особено желание да бъдат измъчвани. Зотнес, който трябваше да бъде пример за подражание, изпитваше унизителен страх.

Най-после Калван заповяда да запазят тишина.

— Това — започна той — са престъпници срещу всички хора и срещу всички истинни божества. Те трябва да бъдат умъртвени по особен начин, определен за тях и за такива като тях. Нека бъдат изстреляни от дулата на оръдия!

Британците го бяха приложили по време на бунта в Сепой при царуването на просветената кралица Виктория, а нима можеше да има по-достоен пример за подражание? Надигна се общ одобрителен възглас — оригинално, ефективно, простичко и напълно съответстващо решение. Един от висшите жреци в жълто расо припадна.

Калван се обърна към командващия наемната артилерия:

— Алкидес, ако използваме трите осемнайсетфунтови и трите дванайсетфунтови оръдия, колко ще им трябва на твоите мъже да свършат с цялата пасмина?

— По шестима наведнъж — огледа навалицата Алкидес. — Ако започнем веднага след обяда, до вечеря ще сме приключили. — Той се замисли за момент. — Вижте, лорд Калван, извинете ме — ваше величество. Ако използваме големокалибрените оръдия, можем да напъхаме по-кльощавите целите, а по-тлъстите до бедрата. — Той посочи Зотнес. — Мисля, че този като нищо ще влезе в петдесетфунтово.

Калван се намръщи.

— Само че аз искам да го направиш на градския площад. Хората трябва да гледат.

— На площада ще се струпа огромна тълпа — възрази Рила.

— Хората могат да излязат да гледат извън града — предложи услужливо Сараск. — Така ще видят много повече, отколкото на площада. А и търговците могат да отидат да продават медени пити и баници с месо.

Припадна още един свещеник. Калван не искаше това да продължава и погледна дискретно към Птосфес.

— Ваше величество — каза Първият принц, — съгласен съм, че жреците на коварния бог Стифон заслужават тази жестока съдба. Но да предположим, че тези престъпници се отрекат от своя фалшив бог, разкаят се за греховете си и признаят истинните богове. Тогава какво?

— О, в такъв случай нямаме никакво право да ги осъждаме на смърт. Ако публично се отрекат от Стифон, отхвърлят своето свещеничество, приемат вярата в Дралм, Галзар, Ирта Всемайка и останалите истинни богове, а така също се отрекат от лъжовните си проповеди, ще ги освободим. А на тези от тях, които пожелаят да преминат на служба при нас, ще бъде осигурена достойна работа, която да отговаря на положението им. Ако, да речем, Зотнес реши да постъпи така, мисля, че някъде около петстотин унции злато годишно…

Един от нисшите свещеници в бяло расо се разкрещя, че никога няма да се отрече от своя бог.

— Затваряй си глупавата човка! — изсъска му един от висшите жреци и го фрасна през лицето със свободния край на веригата си.