Читать «Лорд Калван от друкога» онлайн - страница 111

Освободиха се от дипломатическото тяло и приеха жреците и жриците на всички официални божества с изключение на Стифон. Единственото добро нещо на монотеизма беше, мина му през ума, че опростява духовническия проблем. Католиците не бяха ли решили този проблем с официално утвърден върховен папа? „Да помисля сериозно.“ Доброто при политеизма беше, че божествата действаха в неконкурентни области и техните жреци споделяха обща религиозна основа и взаимно уважение към божествата на другите. Върховният жрец на Дралм, изглежда, бе общопризнатият доайен на жреческата колегия. Асистиран от всички свои братя, именно той щеше да направи освещаването и обявяването на Калван за Велик крал в името на всички богове. След това приеха голям брой придворни служители на Сараск, които се препираха безкрайно по въпросите за протокола и йерархията. Направиха необходимото и всеки наемнически капитан да се закълне отново в служба на Великия крал.

След обяда всички се събраха в тронната зала на принц Сараск.

В Корея един от сержантите в ротата на Келвин Морисън бе виждал тронната зала на Наполеон във Фонтенбло.

— Знаеш ли — беше му казал той, — никога не можех да разбера Наполеон, докато не видях това място. Ако Ал Капоне го бе видял, моментално щеше да се върне в Чикаго и да си поръча два пъти по-голям, защото не би могло да има два пъти по-крещящо безвкусен.

Това абсолютно подхождаше на тронната зала на Сараск.

Върховният жрец на Дралм обяви Калван за Велик крал, избран от всички истинни богове, а останалите жреци и жрици го потвърдиха от името на своите божества. Божественото право на краля бе друга новост „тук и сега“. След това той настани Рила на трона до себе си и постави короната на Стария Хостигос върху главата на баща й, като подчерта, че той е Първи принц във Великото кралство. След това прие почитанията на Сараск и Балтамес и ги провъзгласи за принцове на своите княжества. Останалата част от следобеда премина в поднасяне на клетви за вярност от по-изтъкнатите благородници.

Когато слезе от трона, му връчиха съобщения от Клестреус в Беща и от Ксентос. Клестреус съобщаваше, че принц Балтар е обградил храма на Стифон с войски, за да го защити от тълпите, подстрекавани от жреците на Дралм и Галзар. Ксентос съобщаваше за объркани междуособици в Ностор и за липса на инциденти по границата под контрола на Фармес.

Вечерта бе даден пир.

На другата сутрин, след като се събраха придворните, жреците и жриците на всички официални божества, както и всички едри търговци и други пристигнали в град Саск, в залата бяха докарани жреците на Стифон — от Зотнес надолу. Бяха достойна за окайване тълпа — мръсни и едва тътрещи окованите си във вериги нозе. Блъскани с дръжките на копията, те се подредиха в редица с лица към трона под възторжените дюдкания на всички присъстващи.

— Вижте ги! — подвикваше Балтамес. — Вижте как се грижи Стифон за своите жреци!