Читать «Укротителят» онлайн - страница 12

— Не винаги обаче това е вярно.

Тя го изчака да продължи, но слушалката мълчеше.

— Има ли нещо друго, сержант, защото имам пациент?

— Не — отговори той разочаровано, — няма нищо друго. Това беше нещо като визита от учтивост. Може би ще ви извикат да дадете показания за следствието, но то ще е само формалност. Помолих да удължат малко срока на разследването, за да проверим една-две подробности. За момента обаче не свързваме никого със смъртта на мисис Гилеспи.

Сара се усмихна окуражително на мисис Греъм: „Ей сега идвам“ — прошепна само с устни и продължи разговора:

— Но вие, разбира се, смятате, че това не е правилно.

— Расъл съм в по-простичка среда, доктор Блейкни, където се обръщаше нужното внимание на вътрешното чувство. Едно време му викаха нюх — фалшиво се засмя той. — Днес на него гледат пренебрежително и съдебните доказателства, валидни пред съда, са Господ Бог. Но те зависят до голяма степен от човека, който ги интерпретира, и затова аз искам да знам защо по дланите и пръстите на мисис Гилеспи няма следи от копривни опарвания? Отначало доктор Камарън предположи, че може да си е сложила ръкавици, но в къщата не бяха намерени никакви ръкавици и сега той вече смята, че вероятно водата е неутрализирала реакцията. Тази неувереност не ми харесва. Интуицията ми подсказва, че мисис Гилеспи е била убита, ала в случая аз приличам на куче с пръчка в устата, на което господарят вика: „Пусни!“ Надявах се вие да ми подхвърлите нещо, което да ми помогне да продължа.

— Много съжалявам — каза Сара, измърмори няколко думи за довиждане и замислено затвори телефона.

— Май ставаше дума за старата мисис Гилеспи? — запита мисис Греъм уж безразлично. Тя беше селска жена, за която смъртта и раждането бяха нещо непознато. Те идваха не винаги в най-удобното време, но как и защо — беше абсолютно безразлично. Важното бе и при двете да си в числото на оцелелите.

— В селото само за това говорят. Ужасен начин е избрала да си иде, не мислите ли? — тя театрално сви рамене. — Да си срежеш вените и да чакаш да ти изтече кръвта във водата! Никога не бих могла да го направя.

— Разбира се — съгласи се Сара, като триеше ръцете си, за да ги стопли. — Казахте, че бебето вече е тръгнало или поне така ви се струва. Добре, сега ще видим.

Но мисис не се остави да я прекъснат толкова лесно — беше чула предостатъчно и апетитът й за клюки се беше изострил до крайност.

— Вярно ли е, че си била сложила клетка на главата? Джени Спиди още не я е пуснала истерията заради тази работа. Клетка с къпини и рози в нея, така казва. Непрекъснато говори за „трънения венец“ на мисис Гилеспи.

Сара реши, че няма нищо нередно, ако й каже. Много от подробностите вече бяха известни и истината изглежда беше доста изкривена от налудничавите приказки на Матилдините прислужници, които те вероятно разправяха под път и над път.