Читать «Иван Вадимович — човек на ниво» онлайн - страница 4

Иван Вадимович обича литературата

— Шолохов ли? Четох, разбира се. Не всичко, но четох. Не помня какво точно, но четох. Че „Тихият Дон“ от него ли беше?

Четох, може ли. Собствено казано, попрегледах го. Тъй, попрелистих… Не стига, знаете, времето да четеш ред по ред. А според мен и не е нужно. На мен лично ми е достатъчно един поглед на страницата, за да схвана основния смисъл. Това съм си го създал от четене на докладни записки. Но, общо взето, колко слабо пишат, а? Няма го, знаете, оня пламък. Дълбочина няма… Не мога да разбера защо. Защото, ако знаехте само какви условия им се дават! Хонорари, почивни станции, творчески отпуски, командировки. При това никаква отговорност, никакъв промфинплан. На мен за половин година да ми го дадеха това, какво ли нямаше да изпонапиша! Дарба ли? Какво значи — дарба! Щом партията те е поставила на даден сектор, по литературната част, щом са ти дали възможност да работиш без ревизии и обследвания, без това опъване на нервите — кажи едно голямо благодаря и сядай да пишеш роман! Виж, безпартийният наистина трябва да има талант. Макар че партията и на него му помага… Фадеев ли? Кой Фадеев, ленинградският ли? Един ли бил само? Не бяха ли двама… Изобщо бамбашка хора. Разпилени хора, ама съвсем… Веднъж — още Маяковски го имаше — реших да поръчам стихове по случай годишнината от сливането на „Главпорцеланфарфор“ и „Съюз-глинпродуктснаб“. Вдигам телефона, търся Маяковски. „Замина за шест седмици.“ Питам кой го замества. Отговарят ми — никой. Какво значи — никой?! Заминал си човекът за месец и половина и не си оставил заместник… Или си мисли, че е незаменим? У нас няма незаменими хора! После още два пъти се обаждах — посред бял ден го търся, а телефонът му не отговаря. Тъй де, застрелял се бил. Това са едни, дето винаги да си нащрек с тях… Тия дни, като бях в Моссъвета, пристига един от тях и моли, представете си, да му се даде вила. Как се държаха с него! „За съжаление в момента не разполагаме с вили! За съжаление ще трябва да се отнесете към вилния тръст…“ Защо „за съжаление“, питам аз, като го отпратиха? Да не би да не може да си купи вила чрез „Торгсин“? Не ги ли знам, червиви са от пари!… Изданията „Академия“ ли? До едно ги вземам — каква култура, нали! Луксозна подвързия, златни букви… Казват, че имало специални номерирани екземпляри, подвързани с шевро или шагренова кожа, нещо от тоя род. Екстра книжлета! „Златният пръч на Апулей“ ли беше или нещо подобно, каква прелест! Или да вземем Бокачо. Това е то майстор на словото! Умеят хората да ти поднесат и срамотийката, ама тъй тънко, тъй културно, че дума не можеш им каза… „Железният поток“ ли? Разбира се. Още преди революцията, като гимназист съм го чел. Това е една oт книгите, които са ме формирали политически.