Читать «Жълтият прах на времето» онлайн - страница 4

Подир известно време Дикинджър забеляза, че Жак трудно следи разговора на английски — разговор на твърде високо ниво — и премина на френски. Сега пък Дурга не разбираше нищо. Младата жена самоотвержено се опита да се включи, сетне помръкна и големите й черни очи се наляха със сълзи. Накрая положи глава на ръцете си и заспа на облегалката на креслото.

— Трябва да я извиним — каза Джон. — В родината си това момиче работи по петнайсет часа на ден. Доста се изтощи от пътуването, а пък и твърде на сериозно приема този конгрес. По цели нощи пише нещо. Освен това трябва да призная, че се държа наистина гадно с нея. Любя я, когато би трябвало да спи… пък и не само тогава.

По-късно пренесоха Дурга на леглото на Жак, без тя дори да помръдне. Поразсъблякоха я, а те будуваха до сутринта, като продължиха разговора (по-точно монолога на Джон Дикинджър) на тих глас и пиха чай, кафе и уиски. Атар скимтеше в банята. Жак слушаше разсеяно Дикинджър и се бореше със съня. Няколко стандартни, но добре изказани мисли все пак останаха в паметта му.

— Днес повече от всякога нашите съвременници живеят в тревоги и лишения. Колкото повече тъпчат търбусите си с месо, алкохол и разни наркотици, толкова по-незадоволени се чувстват сред жалките си съкровища. Западният човек без никакъв преход изпада от умора в отегчение, от детинство в старост, от апатия в истерия. Свободното му време е мъртво време. Той работи и живее само заради вещите. Постоянно е измъчван от желание за нови вещи — най-празната и най-разкъсващата страст. И тази страст превръща живота му в сив ад. Разбира се, има психотропи, транквилизатори, невролептици и всякакви други средства, които превръщат сивия ад в пухкаво райско преддверие — рая на изродена копринена буба. Увита в пашкула си буба, която преде жалката си нищожна нишка, готова да се скъса и при най-малкото сътресение — ето какъв е модерният човек, този прометеев герой!

Тази теза не бе особено оригинална през 1977 година. Милиони хора споделяха убеждението, че науката, техниката и промишлеността не са донесли щастие на Запада, нито някъде другаде. И много от тях мислеха, че научната, технологическа и индустриална цивилизация бе претърпяла неуспех или най-малкото полунеуспех. Съзнанието за този неуспех — или полунеуспех — поддържаше дремещия бунт у част от младежта. Жак бе чел стотици статии и десетки книги, които угоднически, яростно или отчаяно разглеждаха тази тема. Но как да се излезе от това положение? Самият Дикинджър, Жак бързо го разбра, все още се чувстваше твърде добре в салоните и лабораториите — двата противоположни, но обвързани полюса на цивилизованото общество, и не би могъл да бъде истински ученик на великите индийски йоги. Той бе по-близо до Янус, отколкото до Шри Ауробиндо, и не успяваше напълно да слее двете страни на своята идеология и личност. Мечтаеше, между другото, подобно на Генон да обедини християнството и индуизма (разбира се, знаеше, че накрая Генон бе избрал исляма), като им прибави щипка социализъм и резенче сексуална свобода. Страстно защитаваше традиционните идеи и начин на живот на Изтока, а смисълът и целта на неговата задача бе да ги промени колкото се може по-бързо. Откъде ли не бе притиснат. Всички сме притиснати до стената.