Читать «Ураган над държавния секретар» онлайн - страница 9
Мишел Жори
— Е?
— Ами Бюзиняргес се омете, като видя копоя ви!
— Той не е
— Не казвам, че е ваш, но за местните хора е все едно.
Можеше ли Жан Вейрак да признае пред верния си избирателен агент, че политическата полиция е по-силна от държавния секретар по земеделието? Че на нея не й пука дори от министрите? Оставаше само един изход: дворецът да бъде негов! Прехапа устни. Не е вярно! Не е вярно! — припя вечното хлапе, скрито в главата му. Не е вярно, няма да отидеш в двореца… Веднага го накара да млъкне. Разкарай се, маймуна такава! Може би след десет години, ако всичко върви добре… Но докъде ли ще сме я докарали след десет години с тези мръсници?
Беше пребледнял силно. Пол Пейре извърна поглед.
— От два месеца вече няколко от тези типове обикалят наоколо. Опознахме ги всички. Физиономиите им са такива… ъъ… личи си, че идват отдалеч. Мога ли да ви попитам нещо, господин Жан?
— Разбира се, скъпи господин Пейре.
— Заради случая Грама ли са тук?
— Случая Грама?
— Не. Значи заради Мовар?
— Може би. Ще се осведомя. Във всеки случай не е заради мен!
— А за бурята Бюзиняргес е сигурен в себе си. Казва, че има признаци, които не лъжат. Тази вечер ще е.
Жан Вейрак сви рамене… Вратата към коридора бавно се отвори, на прага се появи мъж в профил. Не много висок, добре сложен, но леко прегърбен в раменете. Очите му бяха хлътнали, носът — възкъс за издълженото лице със запомнящи се черти, устата — широка, чувствена, но застинала в болезнена гримаса. Мръсен, небръснат мъж, с изподрани ръце и окъсани дрехи. Приличаше много на Вейрак от кошмарите.
Държавният секретар отново загуби тена си на добре охранен четирийсегодишен мъж.
— Влезте — сухо каза татко Пейре. С нехаен жест ченгето хвърли цигарата си на земята, мина през неясния силует на двойника и влезе в кухнята.
— Пиер, приятелю — възкликна Мариела, — приличате на статист в аматьорски филм!
