Читать «Ураган над държавния секретар» онлайн - страница 6

— Само минавам — отговори Мариела. — Утре си тръгвам.

— Значи — продължи стрина Пейре — да се надявам, че филма ви скоро ще го покажат по телевизията, госпожице Мариела. Ще ни бъде много приятно да ви видим по нашия телевизор, хей!

— Какъв филм? — попита Жан Вейрак.

— О, нещо като криминален сериал — отговори младата жена.

Каза заглавието и спомена някои подробности, но той вече не я слушаше. Извърнат към кухнята, някой стоеше до вратата в коридора и това бе самият той. Или някакво жалко негово подобие. Нищожният и отритнат Жан Вейрак, който понякога му се явяваше насън. Познаваше това отслабнало, възбледо и леко подпухнало под сивите дири на двудневната брада лице, което бе неговото, но може би след няколко години — години на нещастие. Двойникът му също бе облечен в оранжева фланела, но неговата, естествено, беше чиста, нова, безупречна, а на другия — мръсна, измачкана и скъсана. Жан Вейрак не успя да срещне празния, студен поглед на копието си. Опита пак, пристъпи към вратата и пусна в ход изпробваното си обаяние, което почти винаги действаше пред журналистите и доста често пред манифестиращите селяци. Но видението му се изплъзна и бавно изчезна.

Всичко става в главата ти, глупако! Тутакси намери разумно обяснение: заради тази девойка. Щом я видя, веднага я пожела лудо и в този момент съмнението и страхът, които влачиш открай време, те завладяха отведнъж. Мръсното хлапе, което никога не повярва в успеха на почти министъра Жан Вейрак, за момент пое управлението на мозъка ти и той започна да ражда кошмари!

Стегна се и се усмихна строго на Мариела. Младото момиче се притесни и спря насред думата.

— Вие сте Мариела Фабрици?

— Да.

Мариела сигурно бе на не повече от двайсет и пет години. Може би малко по-малко. Чернокоса, с тъмни очи, косите прибрани в тежък кок, високи скули, червени устни, прав и фин нос с чувствителни ноздри, тя беше от този римски тип, който за Жан Вейрак олицетворяваше най-привлекателната женска красота. Едновременно високомерна и чувствена, малко несръчна и лудо желаеща да се хареса, тя съчетаваше известна бруталност с вълнуваща благост. В нея имаше нещо все още сурово, недовършено, което събуждаше у мъжа чувството на просветител и господар. Такова мнение си състави той за Мариела в няколкото секунди, преди да реши, че желае това момиче повече от всичко на света, дори повече от престола на Императора!

За съвсем кратко време шокът от замайването и последвалите го халюцинации напълно преминаха. Жан Вейрак отново се превърна в човек на действието, сигурен в себе си, в нервите и в мнението си, който от обикновен учителски син се бе издигнал преди още да е навършил четирийсет години, до почти най-високото стъпало в политиката.

— Хей, да ви настаня един до друг да си побъбрите малко, дето се вика?