Читать «Ураган над държавния секретар» онлайн - страница 13
Мишел Жори
Жан Вейрак се изправи и залитайки, отиде до прозореца. Затвори капаците и кухнята потъна в мрак. Пипнешком затвори и крилата на прозореца и успя да ги залости.
— Признавам, че съм вършил неща, с които трудно мога да се гордея. Много повече съм направил за големите химически сдружения, отколкото за селяните… но имах страшна нужда от пари. Рош Тужа се продаваше… Ако можеше да видиш тази къща! Заради нея напълно си заслужаваше да поема известен риск. Сигурен съм, че ще ти хареса, когато дойдеш… Разбира се, ако се съгласиш да дойдеш при мен… А ще видиш, като стане и езерото! Освен това на къщата дължа донякъде и Мариела. Надявам се, че тя също ще ти хареса. Наистина е хубава…
— Да, да… Винаги си знаел какво искаш — повтори дядото.
— Наистина. Сега имам Рош Тужа и Мариела… И съм държавен секретар! Мислиш ли, че съм мръсник?
— Защо ме питаш?
— Ами зная твоите леви убеждения. А хората — селяните например — казват, че съм мръсник.
— Е, синко, може и наистина да си. Но не си единственият. Нито най-големият. Това не трябва да смущава съня ти!
Жан Вейрак се изправи и излезе. Машинално прибра ключа в джоба си. Ураганът започваше.
— Да, шефе?
— Кажете ми честно, Бардон, вярвате ли, че селяндурите са способни да предвиждат тези прословути бури, при положение че специалистите с всичките си машинарии не успяват?
— Има признаци…
— Да. А вие познавате ли ги?
— Ами, не много добре.
— Жалко… Тъй или иначе селяндурите имаха право. Задава се едно от ония гадни торнадо. Оттук го виждам. Господи!
— Вие сте в Ка…
— Няма значение къде съм. Кажете ми, наистина ли другарят Хирохито и неговите приятелчета смятат да се поразходят тази нощ до Мон Роз?
— Почти е сигурно, шефе. Освен ако не им попречим. — Нашият лозунг е: Wait and see!
— Окей, шефе. Не съм добре с английския, но разбрах.
— А Доналд държиш ли го под око?
— Видях го при „Мостът на река Куай“. Вече сигурно се е прибрал… Имам също рапорт за разходката на Жустин и Пиеро сред природата. Има снимка и запис, но нищо особено — този мръсник даже не я докосна! А записът не представлява някакъв интерес. Помага й да репетира една пиеса или нещо подобно. Изглежда, че тя отново смята да се снима.
— Наблюдението да продължава. Там ли оставате, Бардон?
— Да, разбира се. Но ми се ще да дремна до полунощ. Според мен по-рано нищо няма да предприемат.
— Не съм чак толкова сигурен. Веднага щом започне бурята, те ще опитат да се възползват от нея. А времето, изглежда, мръсно ще се развали.
— Тук също, шефе. Не затваряйте, ще хвърля един поглед… Боже мой, да! Ало?
— Как ти изглежда?
— Черно като…
— Министърът го няма!
— Не, господине. Отсъства в момента.
— Бих искал да говоря с господин Борис.
— Господин Борис излезе, господине.
— Кой е на телефона?