Читать «Празникът на промяната» онлайн - страница 39

Жената огледа подозрително наоколо, от двете страни на камиона, и се обърна към Абдан:

— Току-що тук имаше един. Казва се Санд Тараи.

Не го виждам вече.

— Познавам Санд Тараи. Какви са лошите вести?

— Питай него, щом го познаваш.

— Трябва да ми кажеш каквото знаеш. Във Вариана няма тайни.

— Но мъдреците от Юдерна…

— Дори един мъдрец от Юдерна може да сгреши. Нищо не може да се скрие от народа.

— Не знам — каза жената. — Толкова е…

— А, разбирам. Страната ни е нападната.

— Да. Позна или го знаеше?

— Очаквах го. Познах по лицето ти.

— Защо си го очаквал? Кой си ти?

— Аз също идвам от Юдерна. Трябва да говоря с Тараи. Благодаря за храната.

Абдан се облегна на едно дърво и започна бързо да се храни. Бе възнамерявал да прекара известно време със Сия и Гам Симла. Но изследователската му задача вече нямаше никакъв смисъл. Вече няма никакъв смисъл — си каза той, докато без излишна припряност ядеше супата си. Ръката, с която държеше голямата дървена лъжица, не потрепваше. Изпразни канчето до дъно. Знаеше, че ако Гълф Юниън наистина е нападнала Вариана, събитията могат да се развият много бързо. Това може би бе последното му хранене за доста време напред. Може би последното му хранене като свободен човек. Изяде салатата до последния лист и обели със зъби кората на парчето ананас. Случи се това, от което се страхувахме в продължение на два века — помисли си той. Маранците знаеха, че един ден Вариана ще бъде нападната. Съседите ни са силни, но ние представляваме за тях заплаха заради нашата философия и начин на живот. Всичко е наред — реши той. Предначертаното ще се сбъдне. Ние ще спечелим. Ще спечелим войната по начин, който те дори не могат да си представят…

За момент се запита дали да не се откаже от този маскарад и да се яви пред очите на всички като Абдан Юру, мъдреца от Юдерна. Можеше да се скрие в гъсталака край пътя, да изтръгне маската, да си измие лицето и да обърне дрехите си. Никой нямаше да види как Ослобо Селендо се превръща в Абдан Юру. После щеше да се присъедини към Санд Тараи и другите представители на Мара, преоблечени подобно на него като помагачи от пустинята. Но нямам право да правя това за собствено удоволствие — помисли си той. Това ли е най-доброто разрешение? Кой можеше да каже? За момента реши да остане какъвто си беше.

Отново се приближи към камиона-кухня. Но не видя Тараи, нито някой от спътниците му, които би могъл да познае.

Започна да търси Боро Уругало и Лайна, която по изключение бе приета съвсем млада сред маранците. Откри и двамата на съседния строеж, който заемаше половината път в продължение на малко повече от двеста метра. Младата жена чукаше камъни. Бившият командващ Уругало буташе ръчна количка с дървено колело, обковано в желязо. Абдан се приближи до Лайна, която бе седнала по турски на сянка и с учудваща ловкост размахваше чук с дълга дръжка. Чудесно доказателство за еволюцията — помисли си той, докато й се любуваше, без тя да го забележи. Повика я с гласа на Абдан Юру, а не с този на стария Ослобо Селендо. В действителност той беше на седемдесет години, но бе млад, много млад, по-млад от когато и да е било. Лайна вдигна глава и го погледна учудена. Застана прав на три крачки от нея.