Читать «Планетата на кравите» онлайн - страница 8
Мишел Жори
Той все още не бе видял с очите си чудовищата. Трябваше да остави Колет сама, за да продължи разследването в града. Тя го хвана за ръкава и по страната й се търкулна гореща, блестяща сълза. Обеща й да се върне бързо и да бди над чувството й за пълна сигурност. Искаше да улови пулса на общественото мнение или, как го казваше баба му, да пусне едно ухо по улиците.
С минувачите завързваше разговор без никакви трудности. Благодарение на Пълна сигурност недоверието бе изчезнало. А освен това Мавър се намираше на границата на Юта. По терасите на заведенията хората пиеха ледена бира, за да се насладят на климатичната инсталация на града: от двайсет до двайсет и три градуса. Говореха за едно, за друго. Ромен опита мароканска наливна бира, японско розе и либийска кока-кола. Поговори за едно, за друго, за слуховете и за тази приятна топлина, която Пълна сигурност предлагате на народа. Всички или почти всички бяха гледали „Планетата на кравите“. Мнозина познаваха фризьорката Колет Депорт. Само някои бяха запомнили какво означава съкращението ЕЧНП. Над града все още царуваше чувство за пълна сигурност.
— Знаете ли, че тук, в самия Мавър се носят слухове за чудовища?
— А има хора, които виждат от уредите да излизат насекоми!
— Не насекоми — гущери. Или змии…
— Тая лудата, Колет Депорт, която…
— Филм ли снимате? Вие сте сигурно от някоя програма?
Ромен се върна на улица „Сенатор Еме Рьоно“. Колет лесно го убеди да остане през нощта в апартамента. Жулиен отсъстваше — имаше състезание до 97,8%, последното преди закриването им.
— Лека нощ! — каза им той по ТИТ-а. Изглежда, напълно владееше чувството си за пълна сигурност.
Фризьорката и консултантът решиха да направят експеримент и включиха всички електрически уреди. В 23 часа и 20 минути нито едно електрическо чудовище не се бе появило. Колет се усмихваше.
— По това време трябва да се появят!
23 часа и 30. 23 часа и 40… Нищо.
— Готови сме — каза Ромен.
— Да, да, да!
Първото ЕЧНП се показа от аквариума, в който миниатюрни подводници и морски животинки колкото човешки пръст се бяха впуснали в безкрайна битка с променлив изход. Ромен взе наметката си и отбеляза часа на появяването: 23. 43. Време беше.