Читать «Планетата на кравите» онлайн
Мишел Жори
Мишел Жори
Планетата на кравите
На 31 декември 2020 година можеше да се смята, че Световната енергийна мрежа ИНЕС бе обхванала цялата планета. И най-затънтените кътчета, както казваха, бяха „получили връзката си“. А на Запад някои от градовете от средно значение, които по местни политически причини до 2020 година бяха свързани единствено със старите регионални мрежи, се включиха към общия режим с невероятен рекламен шум. Световната телекомуникационна система ИНКОН също бе свързана с ИНЕС.
БУРЕНА (Европейска агенция за енергията) осигуряваше управлението на системата за бившия Общ пазар чрез спътниците „Аристотел“, „Едисон“ и „Попов“. Мавър бе един от градовете, свързан до 2020 със старата мрежа на БУРЕНА. Освен това той бе и експериментален град за системата ПАПМ (Постоянно автоматично проучване на мнението). Между проучените един типичен гражданин на четирийсет и една години — Реми Лангле, технически контрольор на автоматичните системи за контрол — направи на 21 октомври 2020 година заявление, запазено в архива на ПАПМ: „Удивлява ме не толкова фактът, че съм свързан, а мисълта, че независимо кой, независимо къде е също така свързан. Преди бяхме като голямо семейство. Сега сме като едно тяло. Човек се чувства в безопасност…“
Ерата на пълната сигурност достигаше апогея си. Беше близко и до своя край, но никой не знаеше това.
Пълна сигурност се наричаше свръхмощната администрация, която властваше над хората и земите им, като покриваше дори държавите и енергийните агенции.
Но стотици милиони хора бяха гледали научнофантастичния филм „Планетата на кравите“. И в стотици милиони глави се зародиха тайни мечти за крави. А после по континентите като огнена следа премина слухът, че електрическият ток, разпространяван от ИНЕС, е отровен! Ужасяващи чудовища можеха да изникнат от който и да е контакт или от най-безобидния домакински уред. Мечти за чудовища, мечти за крави… През царуването на Пълна сигурност човечеството мечтаеше много, но не го знаеше.
5 януари 2021 година: Ромен Мара, психолог-консултант в областното управление на Пълна сигурност, се събуди с мисълта, че новогодишният отпуск е свършил. Помисли си, че всичко има край и това е жалко. За щастие той много обичаше работата си на психолог-консултант в Пълна сигурност.
Спря да мисли, за да икономиса енергия (макар че това бе непатриотично), и дълго търка замъглените си очи. След четирийсет секунди отново започна да мисли. Бе закоравял интелектуалец. Помисли си, че сега вече Пълна сигурност ще наложи своята идеология и власт над човечеството поне за хиляда години… Кой можеше да повярва, че за по-малко от седмица всичко ще свърши!
Пред Ромен Мара стоеше трудна задача. Всеки път, когато трябваше да възобнови работата си след няколкодневно прекъсване, той изпитваше дълбока несигурност. Несигурността бе участта на тези, които гарантираха сигурността на другите!
Огледа се в програмираното огледало на банята. Кръговете около очите и сивите косми на брадата му се появиха подчертани от дебела синя линия. Постави на лицето си вибромаска и напръска брадата и косите си с черна боя. От печалните му занимания го откъсна повикване от ТИТ (телефон, интегриран в телевизор). Областното управление на Пълна сигурност го умоляваше да отиде в Мавър, за да разследва слуховете около ЕЧНП (Електрически чудовища с неизвестен произход).
