Читать «Планетата на кравите» онлайн - страница 11
Мишел Жори
Факт от първостепенно значение: притегателната сила, която кравите упражняваха върху децата от Пълна сигурност. Каубоите от филма, на коне или в джипове, не бяха вече героите от „Завладяването на Запада“. Сегашният герой не беше и всепобеждаващият извънземен жител, който завладява Земята: герой беше кравата. Ако се замисли човек, това беше забележително развитие на чувствителността.
Тази нощ Жулиен имаше още едно състезание до 97,8%. Като размисли, се оказа, че предното е било само предпоследно… Колет демонстрираше чувство за сигурност, здраво като скала. За да посрещне чудовищата, си беше сложила костюм в черно и зелено, украсен с прозрачни, възбуждащи рисунки.
Какво удоволствие би било за едно нормално устроено ЕЧНП да разкъса тази фина тъкан!
— Ромен, скъпи, защо да не се любим веднага, за да ги спрем?
— За да ги спрем? Да. Защо не!
Чувството за пълна сигурност на консултанта се издигна на завидно ниво. Докъм полунощ те изградиха срещу нашествието преграда от диво удоволствие. В нула часа и три минути се появи първото чудовище. Наблюдаваха го изтощени с влажен поглед. Точно както преситена крава гледа любимия си каубой. Скоро ЕЧНП станаха пет-шест. Приличаха повече от всякога на същества от научната фантастика преди Пълна сигурност — безкрайно отблъскващи и заплашителни.
— Само не изгасяй светлината — каза Колет, докато се обличаше. — Ще умра от страх!
Ромен залитна, търсейки дрехите си и „Визир Покета“. Откри пистолета и реши да не се облича. Беше твърде уморен. Нещо белезникаво, продълговато, зъбато и ноктесто се спусна към него, като се целеше в очите му. Ромен се прикри с ръце и те веднаха бяха издрани от ноктите. Можеше ли човек наистина да бъде ранен от ЕЧНП? Свали ръцете си, потънали в прясна кръв. Опитът беще убедителен!
Отбраняваше се с пистолета. Чудовищата съсредоточиха атаките си към него. Колет, сгушена зиморничаво във фотьойла, наблюдаваше с полуужасен, полувъзбуден поглед великата галактическа битка на своя любим рицар. Изстрелите от „Визир Покет“ не убиваха ЕЧНП. Имаха странен ефект — електрическата дъга издуваше чудовищата и те политаха, изгубили всякаква агресивност. Скоро всички ЕЧНП бяха подути и се клатушкаха като пияни космонавти в безтегловност. Някои повърнаха на мокета. Две-три чудовища се пръснаха, изпълвайки уютния апартамент на улица „Сенатор Еме Рьоно“ с чудновати телесни течности и вътрешности.
Битката бе започнала едва преди четвърт час, но вонята беше вече нетърпима. Ромен пак зареди оръжието си.
ЕЧНП! ЕЧНП!
— Усещам, че и аз ще повърна — каза Колет. — Да се махаме оттук!