Читать «Отрицателите» онлайн - страница 15

— Не знам дали Вок е опасен. Според мен отрицателите притежават само силата, която ние им приписваме. Вярно, че ние им приписваме много. Те не могат да изменят действителността. Никой не може. Но несъмнено могат да размътват съзнанието на хората, а това е почти същото…

Най-накрая Нел се реши:

— Мисля, че геопрограмистите само са се престорили, че си отиват. Събитията, които преживяваме, са ново дело на геопрограмистите. Това само привидно е краят па Централизираната държава. Геопрограмистите са създали системата на съзвездията. Те са се оттеглили в сянка, но продължават да управляват развитието па света…

Вари Голфър се замисли.

— Двете системи изглеждат коренно противоположни. Защо геопрограмистите изчакаха геопрограмирането да достигне своя апогей, за да сменят посоката?

Нел отговори с увереност, която далеч не изпитваше:

— Има закон, според който всеки исторически период, дори да е погрешен, трябва да се осъществи докрай, за да може друг да го замени, без да настъпи хаос.

— Твоята хипотеза ме заинтересува.

— Осигурявам доказателство след продажбата!

— Купувам — каза Вари Голфър.

— Така че отрицателите са тайните агенти на геопрограмирането. Тяхното съществуване ще бъде като щипка сол за бъдещото общество. Все още не разбирам съвсем добре ролята им, но съм сигурен, че играят някаква… От друга страна, науката на геопрограмирането в своя връх на развитие може да е постигнала силата да борави с действителността. Тогава геопрограмистите са усетили, че епохата свършва и трябва да се смени посоката. И са предали силата да въздействат на действителността на отрицателите!

— Не — каза Вари.

— Бях в манастира. Договете щяха да ме излапат или монасите да ме пребият. Получи се някаква празнина и изведнъж са озовах в територията на общината, пленен от охраната на Райнди Зарал, но не под пряка заплаха за живота…

— И на теб ли геопрограмистите са ти дали сила?

— Тази сила съществува. Може би съм я доловил…

— Аз разпитах — всъщност твоята празнина е траела повече от двайсет и четири часа. Мисля, че монасите, тоест господарите монаси, са те спасили. Намесили са се с упойващ газ…

— Нищо не съм усетил.

— Съществуват много силни средства и без никакъв вторичен ефект — знаеш го така добре, както и аз. Например геопрограмираният газ СН 11001. Познат ми е, защото съм го използвала. Монасите те изтръгнаха от ноктите на кучетата и лапите на селяните, като приспаха всички. Известно време те криха. През нощта те пренесоха в Еджеди.

— Но защо?

— Ако хипотезата ти е вярна — а започвам да вярвам, че е, — защото геопрограмистите са натоварили монасите или поне някои от тях да разпространяват легендата за отрицанието!

— А отрицателите?

— А отрицателите са осъществяването на една стара утопична мечта: антивластта! Готова съм да ти платя. Срещу твоята хипотеза ти предлагам сигурност. Заводът ще те защитава от общината и манастира. А също, ако е необходимо, и от бандата на Вок Уни. Но искам да те попитам нещо — ти…

Вари се поколеба. Нел изчакваше. Ще посмее ли инженерът да го попита дали е отрицател? Знаеше, че тя си задава този въпрос. Ако го произнесе гласно, това означава, че Нел винаги ще е подозрителен в Орион и дори в Жалберг. Щеше да загуби всякаква надежда да заживее в общността. Въздъхна. Не, дори и Вари да не го попита гласно, съмнението изпълваше сърцето и главата й, както изпълваше сърцата и главите на хората в Орион.