Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 19

— Всеки има право на гледна точка. Лично аз вярвам безмерно в правотата на нашата кауза — според която над всичко стои обединяването на света, а личните амбиции, колкото и благородни да са, трябва да бъдат по-жертвани в името на великите принципи.

— Типично оправдание за гранбретанците — отвърна непримиримият Хоукмун. — Спомням си, че барон Мелиадус също изтъкваше подобни аргументи пред граф Медни, малко преди да опита да отвлече и изнасили дъщеря му Изелда!

— Струва ми се, че вече обсъдихме поведението на барона — прекъсна го Шенегар Трот. — Всеки двор има своя глупак, всяка велика идея привлича и хора, вдъхновявани от собствените си интереси.

Отговорите на Шенегар Трот, изглежда, бяха насочени по-скоро към смълчаното момче, отколкото към Хоукмун и д’Аверк.

След като се нахраниха, Шенегар бутна чинията встрани и намести сребърната маска на лицето си. После се обърна към момчето.

— Благодаря ви за гостоприемството. А сега, мисля че ми обещахте да разгледам и да изразя възхищението си пред Руническия жезъл. За мен ще е незабравимо преживяване да застана пред този прочут и свещен предмет…

Хоукмун и д’Аверк погледнаха изплашено към момчето, ала то сякаш не забеляза предупреждението им.

— Късно е вече — каза Джехамя Конахлиас. — Утре всички ще посетим залата на Руническия жезъл. А междувременно можете да си отдъхнете тук. Ей зад тази врата се намират спалните ви. Няма да ви будя рано.

Шенегар Трот стана и се поклони.

— Благодаря за предложението, но хората ми ще се разтревожат, ако тази вечер не се завърна на кораба. Утре ще се присъединя към вас.

— Както желаете — рече момчето.

— Ние двамата с радост ще се възползваме от гостоприемството ви — каза Хоукмун. — Но отново искаме да ви предупредим, че Шенегар Трот не е човекът, за когото се представя.

— Наистина възхитително постоянство — ухили се Шенегар Трот, махна с облечената си в ръкавица ръка и закрачи към изхода.

— Боя се, че няма да спим спокойно, след като врагът е толкова близо до Днарк — промърмори д’Аверк.

Момчето се засмя.

— Не се безпокойте. Великите Добри ще ви защитават от всякакви опасности и ще прогонят страховете ви. Лека нощ, господа. Ще се видим утре.

Момчето излезе с безгрижна походка, а Хоукмун и французинът отидоха да разгледат отредената им спалня.

— Да ти кажа, този Шенегар Трот мисли зло на момчето — сподели опасенията си Хоукмун.

— Трябва да си отваряме очите и да го пазим — отвърна д’Аверк. — Лека нощ, Хоукмун.

И французинът се пъхна в нишата, където бе поставено неговото легло, а Хоукмун влезе в своята. Въздухът бе изпълнен със сияещи сенки и мека, успокояваща музика. Дориан заспа почти веднага.

ОСМА ГЛАВА

УЛТИМАТУМЪТ

Хоукмун се събуди късно. Чувстваше се отпочинал, но щом отвори очи, забеляза, че сияещите сенки изглеждат развълнувани. Имаха хладен, синкав оттенък и се мятаха наоколо, сякаш уплашени!

Хоукмун скочи от койката и препаса колана с меча. После спря и се замисли. Дали не се беше случило най-лошото, от което се опасяваше още вчера? Великите Добри, изглежда, бяха неспособни да общуват с хората.