Читать «Руническият жезъл» онлайн - страница 18

Д’Аверк се закашля театрално, но не каза нищо.

В следния миг Трот направи нещо крайно нетипично за един благородник от Тъмната империя — бутна маската над челото си и започна да се храни с апетит. В Гранбретан подобна постъпка щеше да бъде сметната за груба проява на невъзпитание. Ала Хоукмун знаеше, че Шенегар Трот по природа е ексцентричен и останалите благородници търпят странното му поведение само заради огромното му лично богатство и най-вече заради изключителните му бойни умения.

Лицето, което видяха, бе наистина първообраз на карикатурната сребърна маска. Беше бледо, подпухнало и с интелигентни черти. Очите бяха лишени от каквато и да било изразителност, най-вероятно защото Шенегар Трот се владееше дотолкова, че сам можеше да избира кога да влага нещо в погледа си.

Продължиха да се хранят в относителна тишина. Само момчето не се докосваше до ястията.

След известно време Хоукмун посочи сребърните доспехи на графа.

— Ако наистина сте дошли тук с мирна мисия, граф Шенегар, защо носите тази тежка броня?

Шенегар Трот се усмихна.

— Нима можех да знам предварително какво ме очаква в този чудат град? Човек по-добре да е подготвен за всичко.

Д’Аверк реши да смени темата, съзнавайки, че не ще успеят да надхитрят графа с подобни въпроси.

— Как върви войната в Европа? — попита той.

— Няма никаква война в Европа — отвърна Трот.

— Няма война ли? А ние какво търсим тук — изгнаници от собствените си страни? — попита Хоукмун.

— Няма война, тъй като сега в цяла Европа се е възцарил мир под вещото ръководство на нашия добър крал Хуон — отвърна Шенегар Трот и за изненада на Хоукмун придружи последната реплика с почти приятелско намигване. — Като изключим Камарг, естествено — страната, която изчезна безследно. Моят приятел барон Мелиадус все още не може да преживее този факт.

— Сигурен съм, че е така — рече Хоукмун. — Все още ли е обладан от страст за отмъщение?

— Повече от всякога. Когато тръгвах от Лондра, беше изправен пред опасността да се превърне в посмешище за двора.

— Май не изпитвате особена симпатия към барона — подхвърли д’Аверк.

— Познахте — съгласи се граф Шенегар. — Както виждате, ние гранбретанците не сме чак такива кръвожадни безумци, каквито се опитвате да ни изкарате. Лично аз неведнъж съм влизал в открити разпри с барон Мелиадус. Въпреки че оставам верен докрай на моята родина и свещения император, аз не одобрявам всичко, което се върши в нейно име — включително и ако самият аз участвам в тези дела. Но съм длъжен да изпълнявам заповедите. Аз съм патриот. — Шенегар Трот разкърши широките си рамене. — Бих предпочел да си остана у дома, да чета и да пиша. Не знам дали ви е известно, но навремето ме смятаха за доста многообещаващ поет.

— А ето че сега пишете само епитафии, при това с кръв и огън — каза Хоукмун.

Граф Шенегар не изглеждаше оскърбен. Гласът му звучеше спокойно и разумно.