Читать «Амулетът на лудия бог» онлайн - страница 22

— Значи, да се престорим, че ще им се подчиним, така ли? — попита замислено Салем.

— Аз така и направих. И както виждате съм жив и дори свободен…

— Ще запомня думите ви, храбри Дориан.

— Запомнете ги до последната — предупреди го Хоукмун. — Защото най-трудният компромис на този свят е когато се преструваш, че правиш компромис. Нерядко измамата се превръща в реалност дълго преди да го осъзнаете.

Салем почеса брада.

— Разбрах ви. — Той огледа помещението. Блещукащите свещи внезапно бяха придобили зловещ и заплашителен изглед. — И колко дълго ще продължи това?…Почти цяла Европа е вече тяхна.

— Нищо ли не сте чули за една малка провинция на име Камарг? — попита го Хоукмун.

— Камарг, да. Земя на рогати зверове и чудовища-получовеци с могъща сила, които единствени не се предават пред устрема на Тъмната империя. Водел ги някакъв непобедим титан, когото наричали граф Медни…

Хоукмун се засмя.

— Все една, че слушам легенда. Граф Медни е човек от плът и кръв, а в Камарг чудовищата се броят на пръсти. Единствените рогати зверове са биковете от тресавищата и конете. Но това, което ме вълнува е, дали още се държат срещу набезите на Тъмната империя? Да знаете нещо за графа, за фон Вилач, или за дъщерята на графа — Изелда?

— Чух, че графът бил убит, също и неговият поручик. Но не зная нищо за съдбата на момичето — и доколкото разбрах, Камарг все още не е паднал.

Хоукмун неволно потърка черната перла.

— Все пак и на тези сведения съм благодарен. Но не мога да повярвам, че Камарг ще се държи, ако графът наистина е мъртъв. Падне ли той, пада и тази малка провинция.

— Е, предадох само това, което съм чул — рече Салем. — Местните слухове, които разнасяме, често са достоверни, но онова, което иде от Запад е забулено в мъгла и тайнственост. Но не идвате ли и вие от Камарг?

— Това е моят втори дом — кимна Хоукмун. — Ако все още съществува.

Оладан положи ръка на рамото му.

— Не губи надежда, дук Дориан. Нали сам каза, че не може много да се вярва на подобни сведения. Почакай да стигнем на място и сами ще узнаем.

Хоукмун си наложи да прогони мрачните мисли, поръча с ободрен глад още вино и нареди на всички да поднесат от купите с късове изсушено месо и горещи, прясно опечени питки. Ала въпреки привидно веселия си вид, дълбоко в себе си той продължаваше да се бори със страха, че всички, които обича, са загинали и че дивата красота на Камарг е била потъпкана и превърната в димящо пепелище.

Шеста глава

Корабът на Лудия бог

Хоукмун и Оладан се присъединиха към кервана на Салем и стигнаха първо Анкара, а сетне и пристанищното градче Зонгулдак, на брега на Черно море. Тук, пак благодарение на Салем и неговият господар, се сдобиха с разрешително да се качат на борда на „Засмяното момиче“ — единственият кораб, който можеше да ги откара в Симферапол, на брега на полуостровната страна, наречена Кримия. Всъщност „Засмяното момиче“ не се отличаваше с кой знае каква красота, нито пък на борда му цареше радостна атмосфера. Капитанът и неговият екипаж тънеха в мърсотия, а в трюма вонеше на разложено. Ала въпреки това, трябваше да плащат скъпо и прескъпо за привилегията да плават с този съд, макар каютите, които им отредиха да не се отличаваха по нищо от моряшките бърлоги в кубрика. Капитан Мусо имаше тънки, мазни мустаци и лукави очи, които не вдъхваха никакво доверие, а в косматата си ръка неизменно стискаше гърлото на бутилка долнопробно вино.