Читать «Градината за удоволствия на Фелипе Сагитариус» онлайн - страница 8

Хитлер изкрещя като обезумял, сграбчи пистолета с две ръце и занатиска трескаво спусъка. Повечето от куршумите отлетяха встрани, но един от тях попадна в Железния кръст на Бисмарк, прониза го и се спря в сърцето. Бисмарк се строполи с окървавена униформа, а шлемът му отлетя с дрънкане. Втурнах се в стаята и измъкнах пистолета от ръцете на ридаещия Хитлер. Наведох се и установих, че Бисмарк е мъртъв. Под зеещата дупка на униформата прозираше масивен корсет, който явно имаше какво да прибира.

Изпитах съжаление към Хитлер. Помогнах му да седне. Той подсмърчаше съкрушено.

— Какво направих? — заекваше той. — Какво направих?

— Бисмарк е изпратил зловещото растение на Ева Браун, за да не проговори. Усетил е, че съм по дирите му, нали?

Хитлер кимна, подсмръкна и отново заплака.

Прибрах пистолета в джоба на дългото си наметало. Погледнах към вратата. На прага несигурно пристъпваше Сагитариус.

Той ми кимна.

— Хитлер току-що застреля Бисмарк — обясних аз. — Бисмарк те накара да изпратиш растението на Ева Браун, нали?

— Така изглежда.

— Така е! Великолепна кръстоска между обикновен кактус, венерианско мушкато и роза. Отровата, разбира се, е била кураре.

Хитлер стана и излезе от стаята. Проследих го с поглед.

Все още подсмърчаше.

— Къде отивате? — запитах го аз.

— На чист въздух — извика ми той от стълбите.

— Непреодолимата сила на сексуалното влечение — каза Сагитариус, след като седна на едно кресло и подпря крака върху трупа на Бисмарк. — Това е причината за толкова много нещастия. Ако можеше само да излезе на воля страстта, която кипи под повърхността, желанието, залостено в черепната кутия, то тогава светът би бил едно много по-добро място за живот.

— Може би — отговорих аз.

— Възнамерявате ли да издадете заповед за арест, хер Аквилинас?

— Работата ми е да подготвя доклад за разследването, а не да извършвам арести.

— Ще има ли някакви последствия във връзка със случая?

Засмях се.

— Винаги има последствия — отговорих аз.

От градината се разнесе бесен лай.

— Какво е това? — попитах аз. — Вашите овчарки?

Сагитариус се изкикоти.

— Не. Опасявам се, че това беше растението куче.

Изхвръкнах от стаята и се спуснах надолу по стълбите към кухнята. Покритият с чаршаф труп все още лежеше на масата. Посегнах да отворя прозореца, но вместо това се спрях и залепих чело о стъклото.

Градината бе обхваната от ритъма на трескав танц. Листа и клони се вплитаха и извиваха. Дори при затворен прозорец странният аромат, по-непоносим от всякога, нахлуваше в кухнята.

Стори ми се, че съзрях някаква фигура да се боричка сред храстите. Дочух сподавено ръмжене, нещо се разпори, последва вик, а сетне дълъг агонизиращ стон.

Внезапно градината замря.

Обърнах се. Зад мен със скръстени на гърдите ръце се беше изправил Сагитариус.

— Изглежда твоето растение куче го е докопало — заговорих аз.

— Той познаваше доста добре градината.

— Може би самоубийство?

— Напълно възможно — Сагитариус разпери ръце и ме погледна. — Знаете ли, хер Аквилинас, аз го харесвах. Чувствах се отговорен за него. Щеше да стигне далече, ако не беше допуснал тази грешка.