Читать «Ето Човека!» онлайн - страница 34

Няма никакъв смисъл от подобни размишления, помисли той докато се изправяше. Те не водят до никъде.

Но какво да прави с Иоан, който вярваше, че той е велик маг? Трябваше ли да се включи в играта и да го накара да повярва в способностите му да вижда бъдещето? И да позволи да бъде използван за укрепване поразклатената вяра на тези, които очакваха революцията?

Реши, че няма значение. Той беше тук, всичко това се случваше с него, нищо не можеше да направи. Трябваше да се постарае да остане жив за да може след година да присъства на разпъването, ако разбира се има такова.

Защо искаше да види именно разпъването? Защо то трябваше да бъде доказателство за Божествения произход на Христос? Не би могло да бъде, разбира се, но щеше да му даде възможност да почувства това, което се е случило, така както ще го почувстват всички присъстващи.

Дали Христос прилича на Иоан Кръстител? Или е някой хитър политикан, който си пробива път в градовете, търсейки приятели и връзки с властта? И при това в пълна тайна — защото Иоан не бе чувал за него, а той би трябвало най-добре да го познава. Нали според преданията е бил негов братовчед.

Може би, помисли си Глогауър, се е забъркал с лоша компания.

Той се усмихна и погледна към селото. Внезапно се почувства напрегнат. Нещо драматично щеше да се случи днес, нещо което щеше да реши неговото бъдеще. По някаква неясна причина обаче, той се разбунтува против идеята да покръсти Кръстителя. Стори му се погрешна. Нямаше моралното право да се представя за велик пророк.

Потърка главата си с ръка. Усещаше слаба болка. Надяваше се да премине преди да види Иоан.

„Нашето раждане не е нищо друго освен сън и забрава…“

(Уърдсуърт)

Пещерата беше топла и напластена с неговите спомени и мисли. Прибра се в нея с някакво неясно облекчение.

По-късно щеше да я напусне за последен път.

Тогава връщане назад нямаше да има.

— Всички ние избираме нашите архетипови роли доста рано в живота — говореше той пред групата. — И не се подлъгвайте от внушителния термин „архетипов“, защото той се отнася както за банковия чиновник от Шепъртън така и за великите личности на историята, „архетипов“ в никакъв случай не означава „героичен“. Вътрешния живот на този банков чиновник е също така богат като вашия и моя, ролята, която той изпълнява за него е не по-маловажна, отколкото за всеки друг неговата собствена. И макар провинциалния му костюм да оставя у вас и в онези, с които работи друго впечатление, той…

— Глупости, глупости — прекъсна го Сандра Петерсън като размахваше масивните си ръце. — Няма никакви скапани „архетипи“, нито някакви си „стереотипи“…

— Не си права — настоя Глогауър. — Нечовешко е да се съдят хората по този начин…

— Не зная как ти би ги нарекъл, но за мене тези хора са самата сивота — силите на посредствеността, които се опитват да завлекат всички останали в пропастта!

Глогауър млъкна шокиран, почти разплакан.

— Послушай, Сандра, опитвам се да ти обясня…

— Сигурна съм, че напълно погрешно интерпретираш Юнг — каза тя уверено.