Читать «Вик в нощта» онлайн - страница 147

Мери Хигинс Кларк

Тя копнееше отново да се върне в Ню Йорк, да се махне от това проклето място. Доктор Филстром я възпря: „Кончетата сега са най-добрата терапия за децата.“

— И ден не мога да остана в тази къща.

Марк пак й се притече на помощ. Превърнал бе училищната сграда в западната част на имението си в собствено жилище. От години не бе го използвал. Сега им го предоставяше.

— Когато татко замина да живее във Флорида, дадох го под наем. От шест месеца е празно.

Беше прекрасна къща — с две спални, огромна, просторна кухня, всекидневна. Щом някое от децата проплачеше вечер, Джени веднага се притичваше на помощ. „Тук съм, Звънчето ми. Върни се в леглото да спиш.“

Тя сподели с Люк намерението си да подари имението на Крюгер на Историческото дружество.

— Джени, това имение струва цяло състояние. Бог ти е дал правото да го наследиш.

— Имам достатъчно. Никога няма да живея отново тук. — Затвори очи и в паметта й изплуваха плетената люлка, плъзгащата се междинна врата, статуетката на кукумявката, портретът на Каролайн.

Руни често я посещаваше. Беше горда с новата си кола. Клайд й я беше купил. Пред Джени стоеше една друга Руни — самоуверена, не очакваше повече Ардън да се върне вкъщи.

— Можеш всичко да приемеш, Джени, ако трябва. Най-страшна е неизвестността.

Хората от Гранайт Плейс й се обаждаха.

— Време е да ти кажем „Добре дошла“, Джени.

Мнозина добавяха: „Извинявай.“

Донесоха й разсад и семена за градината.

Пръстите на Джени потъваха в меката рохкава почва, докато ги засаждаше.

Откъм пътя долетя бръмченето на старата кола. Момичетата се втурнаха да посрещнат чичо Марк. Чувството, че и тя като земята беше готова за ново начало, я изпълваше с радост.

Информация за текста

Mary Higgins Clark

A Cry in the Night, 1982

Сканиране: ???

Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009

Редакция: maskara, 2009

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Вик в нощта

ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14335]

Последна редакция: 2010-01-19 10:53:11

1

Джени ме целуна днес, щом ме срещна на вратата. Чуй ме, Време, алчен пес, който хапките пресмята! И умора ми тежи, и разчитам на бастуна, стар съм, но забележи — Джени ме целуна.

ЛИЙ ХЪНТ

Превод на стиховете: Кристин Димитрова и Владимир Трендафилов — Б.пр.

2

Става дума за този цвят като символ на греха. — Б.пр.