Читать «Вик в нощта» онлайн - страница 146

Целият екран се изпълни с картината. Джени погледна сгърчените от болка лица на децата, Ерих, който се кикоти зад прозореца, държейки завесите, с поглед, вперен в тях. Прилоша й.

Марк скочи, за да изключи телевизора. — Казах на Гъндърсън да не им позволява снимки в хижата — възмути се Марк.

— Трябваше да ми покажете тази картина! — каза Руни и скочи от стола. — Не разбирате ли? Трябваше да ми я покажете. Завесите… сините завеси!

Завесите! Ето кое бе измъчвало Джени. Спомни си как Руни изваждаше парчета от тъмносиния плат и ги разпръсваше на масата в кухнята. Същата материя беше нарисувана на картината.

— Руни, къде би могъл да сложи тези завеси?

— Марк, ти знаеш — възбудено каза Руни. — Рибарската колиба на баща ти! Ерих обичаше да ходи там с теб. Нямаше завеси за гостната. Той ти бе казал, че е много светло в стаята, и преди осем години аз му дадох тъмните завеси.

— Марк, възможно ли е да са там? — изпищя Джени.

— Възможно е. Не съм стъпвал там с баща ми от година. А Ерих имаше ключ от колибата.

— Къде се намира?

— Тя е в областта Дълът. На един малък остров. Само че…

— Само че какво? — нетърпеливо се обади Джени. Тя чуваше как снегът биеше по прозорците.

— В колибата няма отопление — обади се Клайд и изрече на глас онова, което всички мислеха. — И ако децата са сами там?

Марк грабна слушалката на телефона.

Тридесет минути по-късно шефът на полицията от остров Хатауей се обади.

— Намерихме ги!

Изтерзана, Джени се вслушваше в думите на Марк: „Добре ли са?“

— Да, но полуживи. Крюгер ги е заплашил, че ще ги накаже, ако кракът им стъпи навън. Той отдавна е напуснал колибата. Децата са премръзнали вътре. По-голямото решило да излязат. Успяло да отключи вратата. Имат късмет, че бързо ги открихме. Току-що бяха излезли. Решили да търсят майка си… Едва ли щяха да издържат повече от половин час на тази буря. Почакайте…

Джени чу някакво пукане в слушалката и две гласчета: „Ало, мамо!“

Ръката на Марк я придържаше здраво, докато тя хълцаше:

— Мишлето ми, Звънчето ми! Обичам ви! Обичам ви!

Глава 39

Април бе необичайно щедър към природата на Минесота. Над дърветата се стелеше червеникава омара. Те се готвеха да покажат снежнобелите си цветчета. Сърничките притичваха из гората; селяни щъкаха по пътищата; добитъкът кротко пасеше в далечината; земята омекна, снегът се бе стопил в браздите, подхранвайки пролетниците, които вече се показваха на повърхността.

Бет и Тина отново яздеха понитата. До тях беше Джени с Огненото момиче. Тина бе готова всеки миг да пришпори животното. Джо не я изпускаше от очи. Джени не можеше да се нарадва на децата си. Притискаше ги до себе си, целуваше бузите им, държеше ръцете им, слушаше молитвите им, отговаряше на безбройните им въпроси търпеливо, изслушваше спотаените им страхове…

— Татето не е искал да те нарани. Просто не е могъл да се въздържи — опитваше се да ги успокои Джени.