Читать «Мъжът на най-добрата ми приятелка» онлайн - страница 296

Двадесет минути по-късно

Джоджо седеше в леглото си, ръцете й толкова силно стискаха страниците, че ги мачкаха. Беше съвсем в началото на книгата, но вече разбираше. Беше шедьовър. Ръкописът, който чакаше от толкова време, книгата, която щеше да възкреси кариерата й. Все едно беше втора част на „Церовете на Мими“, но по-добра. Щеше да я продаде за цяло състояние.

Погледна часовника си. Полунощ. Беше ли прекалено късно сега да позвъни на Лили? Сигурно. По дяволите!

Колко рано ставаше Лили? Рано. Имаше малко дете, значи рано.

6:30 на следващата сутрин

Прекалено ли рано беше? Навярно. Приготви се да чака час и вдигна телефона.

ЛИЛИ

Не съм глупачка. Още преди Ема да счупи дръжката на чашата и да си я сложи като обица, знаех, че Джоджо не умира от радост да ме види. Не я винях. Провалът на „Кристално чиста“ не се отрази добре и на двете ни.

Но прие новия ми ръкопис и обеща „скоро“ да го прочете. После се върнах у Ирина и зачаках да се обади Джоджо. Тя звънна в 7:35 на следната сутрин.

— Велики Боже — извика тя, толкова високо, че Ирина я чу от съседната стая. — Връщаме се към живот. Кажи някаква цена! Няма да я предлагаме на „Долкин Емери“. Не си удържаха на обещанието миналата Коледа. Ще се обадим в „Тор“. Човек ще убият, за да имат това, а за момента се справят много добре. Или пък…

Вече имах план. Не бях сигурна, че въобще ще напиша друга книга; трябваше да ми се случи нещо ужасно, преди да напиша качествен текст, и откровено казано, предпочитах да се чувствам добре. Но това ми беше шансът да си осигуря бъдещето материално.

— Дай я — казах на Джоджо — на този, който предложи най-много.

— Точно така. Отскачам до най-близката копирна машина, после ще се обадя по телефона, ще поръчам куриери и само ще ги гледам как ни замерят с пари.

ДЖЕМА

След като се върнах от Антигуа, където оглупявах от пиня колада, измина седмица, преди да навестя родителите си, също както в добрите стари дни. Най-накрая се наканих да отида и майка ми каза:

— Това пристигна за теб.

Подаде ми плик с няколко зачеркнати адреса и написани нови. Първоначално е бил изпратен до „Долкин Емери“, те го препратили до „Липмън Хай“, които от своя страна го препратили до родителите ми.

— Сигурно е писмо от почитател — предположи татко.

Не си дадох труд да го отговоря. Откровението, което получих в Антигуа, почти успя да оцелее, след като се прибрах, само не и в отношението ми към татко. Отворих писмото.

Скъпа Джема,

Исках да споделя с теб колко ми хареса „Пътешествие към дъгата“. (Купих си я на аерогарата на път за Пуертевентура.)

Поздравявам те за страхотната идея. Зарадвах се, че Уил и Изи най-накрая заживяват заедно след всички премеждия и изпитания. Не вярвах, че това ще стане, особено след като другият мъж беше наоколо. Опасявах се, че Изи ще размисли, но сега съм сигурен — от тях ще излезе страхотна двойка.

С обич:

Джони

П.П. Ела да се видим. Имам нова хирургическа марля, в която ще изглеждаш интригуващо.

Джони, Джони Рецептата. Не познавах други мъже на име Джони и те не биха писали „с обич“.